РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

230

06.02.2018 г.

 

гр. Пловдив

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд-Пловдив, ХVІ състав, в открито заседание на втори февруари през две хиляди и осемнадесета година, председателствано от

 

СЪДИЯ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ

 

при секретаря Румяна Агаларева, като разгледа АХД № 3451 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

 

 

Производството е по реда на § 8 от ПЗР на АПК, във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

 

Обжалва се отказ на директора на ОД на МВР – Пловдив за заличаване на ЕФ серия К № ***, издаден на 31.01.2013 г., ЕФ серия К № ***, издаден на 31.01.2013г. и ЕФ серия К № ***, издаден на 31.03.2013 г. от електронната система на МВР, обективиран в писмо рег. № 317000-11422/25.10.2017 г.

            С жалбата на Х.М.М., се твърди, че отказът за заличаване на посочените по-горе електронни фишове е незаконосъобразн и необоснован, като се сочи, че нарушенията са погасени по давност.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Постъпила е молба от процесуалния представител на същия, с която моли съда да даде ход на делото и представя обратна разписка с цел уточняване срока на подадената до съда жалба и взема становище по съществото на спора.

            Ответната страна – ОД на МВР Пловдив, редовно призована, не изпраща представител и не изразява становище по основателността на жалбата.

         Съдът като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

         Началото на административното производство е сложено с Възражение за изтекла погасителна давност вх. № УРИ 317000-11009/12.10.2017 г. на ОД на МВР – Пловдив, направено от „***“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: ***, ЕИК по Булстат ***, представлявано от управителя Х.М.М. по отношение на ЕФ: серия К № ***, серия К № *** и серия К № ***, всички издадени на 31.03.2013 г. от електронната система на МВР, като е посочено, че вземанията по тях са от 2013 г., същите са погасени по давност и се иска тяхното отписване и заличаване като дължими, от системата на МВР.    

         На 20.10.2017 г. ВПД началник сектор „ПП“ при ОД на МВР – Пловдив е изпратил до директора на ОД на МВР – Пловдив писмо за извършена проверка по преписката с рег. № 10309-23482, ведно със 12 бр. справка, проект на писмо до г.-н М. и възражението на последния.

В справка с рег. № 10309-23481/20.10.2017 г. се сочи, че процесните ЕФ са връчени на лицето на 20.09.2017 г., както и че не е спазен срокът за подаване на жалба срещу електронен фиш.

         От приложената справка от системата на МВР за наложени глоби и санкции, прави впечатление, че тя е частична – липсват начална и крайна страници, като по този начин не се установява същата за кого е издадена.

         На 30.10.20176 г. директорът на ОД на МВР – Пловдив изпраща до жалбоподателя М. писмо рег. № 317000-11422/25.10.2017 г., с което отказва да заличи обследваните ЕФ с мотива, че лицето не е спазило разпоредбите на чл.189 ал.8 от ЗДвП, поради което посочените електронни фишове са влезли в законна сила и не следва да бъдат анулирани.  

         Именно последно цитираното писмо и предмет на настоящото производство.

         В хода на съдебното производство към делото са приобщени: обратна разписка на куриерска служба „Спиди, писмо рег. № 317000-1130/29.01.2018 г. писмо изх. № 04-03-40-1/26.01.2018 г. на РУ „Български пощи“ – Пловдив.

Обжалваният електронен фиш е издаден по отношение Х.М.М., като управител на „***“ ЕООД, което е собственик на лекия автомобил, с който са извършени нарушенията, и което обстоятелство не се оспорва. Между впрочем, горното обстоятелство, съдът приема за безспорно установено, с оглед липсата на възражения от страна на жалбоподателя в тази насока, или иначе казано, от страна на административния орган не се установява по никакъв начин защо на Х.М.М. са наложени наказания глоба по трите броя конкретно посочени ЕФ. Освен това, няма и данни, жалбоподателят да се е възползвал от възможността по чл.189 ал.5 от ЗДвП (действаща редакция, ДВ, бр.10 от 01.02.2011 г.) и по чл.189 ал.6 от ЗДвП.

         Съдът намира жалбата за ДОПУСТИМА, тъй като е подадена в срок от лице, което има правен интерес от това.

         Разгледана по същество, тя е ОСНОВАТЕЛНА.        

         При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

         Съгласно легалната дефиниция на §1 т.2 б.“а“ от ДР на Закона за администрацията, административна услуга е издаването на индивидуални административни актове, с които се удостоверяват факти с правно значение. Отказът на административния орган да удостовери претендираните в настоящия случай правно релевантни факти по подаденото заявление от Х.М., представлява ИАА по смисъла на чл.21 ал.1 от АПК и подлежи на съдебно оспорване.

         Безспорно от събраните по делото доказателства се установява, че с процесните фишове на жалбоподателя са наложени административни наказания глоба в размер на по 150 лв. по всеки един фиш.

         Видно от направеното искане до ОД на МВР – Пловдив от 17.10.2017 г. М. е поискал издаването на ИАА, въз основа на който, наложените му наказания с посочените ЕФ да не се изпълняват поради изтекла погасителна давност. Или иначе казано, на практика, жалбоподателят е поискал да бъдат заличени изтеклите по давност наказания със сочените ЕФ.

         Съдът намира, че компетентен да се произнесе по това искане е началникът на сектор „ПП“ – ОД на МВР – Пловдив, изхождайки от разпоредбите на Наредба № I3-2539/17.12.2012 г. за определяне първоначалния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъкът на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки, съобразно допуснатото нарушение, както и условията и редът за издаване на разрешение за допълнително обучение, издадена от МВР, както и от разпоредбите на Наредба № I-157/01.10.2002 г. за условията и реда на издаване на свидетелство за управление на МПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина,  издадена от министъра на вътрешните работи (чл.5 и чл.6; чл.21 ал.2.)

В този смисъл, съдът намира, че така обжалваният отказ е нищожен поради издаването му от некомпетентен орган.

Нищожността на административния акт е форма на недействителност. Съгласно константната съдебна практика, която е непротиворечива, липсата на компетентност на органа при издаване акта и неспазване на предписаната от закона форма винаги сочат на нищожност на акта, докато нарушението на административнопроизводствените правила, на материалния закон, както и неспазването на целта на закона, следва да се преценяват във всеки конкретен случай по какъв начин се отразяват на волеизявлението на административния орган. Възприето е становището, че нищожни са тези административни актове, които поради радикални, основни и тежки, непоправими недостатъци, се дисквалифицират като административни актове и въобще като юридически актове и се третират от правото като несъществуващи, поради което не пораждат правни последици. Съдът намира, че основания за прогласяване на нищожност на административен акт са нарушаване изискванията за компетентност, липса на форма, пълна липса на правно основание, невъзможен предмет, несъществуващ адресат и др. Другите основания за оспорване на актовете, които по принцип налагат отмяната на порочния акт като незаконосъобразен, могат да доведат до нищожност, но само при особено съществена тежест на нарушението.

В случая, съдът намира, че така обжалваният отказ е издаден при липса на компетентност на органа. Компетентността в административноправния смисъл обхваща кръга от въпроси, с които административният орган е оправомощен да се занимава, както и правомощията, с които органът разполага за решаването на тези въпроси. Тя може да произтича от изрична нормативна разпоредба, да следва от функциите и задачите, които са му възложени с нормативен акт, да е делегирана от по-горестоящ орган или да се установи чрез посочване на по-горестоящ орган, който да определи съответните компетентни по-долустоящи органи. Компетентността бива материална, по степен и по място. Съгласно утвърдената съдебна практика всяка некомпетентност води до нищожност.

Така чл.30 от Наредба № I-157/01.10.2002 г. за условията и реда на издаване на свидетелство за управление на МПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина,  издадена от министъра на вътрешните работи, определя компетентността именно на началник сектор „Пътна полиция“ при съответната областна дирекция на МВР.

Действително, жалбоподателят не е адресирал възражението си до компетентния за това орган – началник сектор „ПП“ при ОД на МВР, а до неговия горестоящ такъв – директор на ОД на МВР – Пловдив, който съгласно чл.31 ал.2 от АПК е следвало да го препрати на компетентния, съгласно сочената наредба орган, за произнасяне по възражението.

Действително, също така се установява, че е водена някаква кореспонденция между двата органа, която обаче е непълна и неясна, включително и с представените справки, но отказът, в крайна сметка е издаден от директора на ОД на МВР – Пловдив, който не е компетентен по тези въпроси, поради следва да се обяви неговата нищожност.

За допълнение към настоящото изложение е необходимо да се отбележи също така и следното:

         Съдът констатира, на първо място, че процесните ЕФ не са връчени на лицето по надлежния ред, противно на твърденията на директора на ОД на МВР - Пловдив. Така, според приложените по делото доказателства, същият твърди, че е изпратил на съда пълната административна преписка, видно от писмо рег. № 317000-115/04.01.2018 г., в изпълнение на Разпореждане № 9776/15.12.2017 г.

         От представените материали обаче, се установява, че ЕФ не са връчени на лицето по реда на чл.186 ал.4 от ЗДвП. Никъде в преписката не се намират, както копия на електронните фишове, така и уведомителни писма, ведно с препоръчани такива с обратна разписка за наличието на издадени фишове и покана за връчването им. Независимо, че в изпратената справка–извлечение от системата на МВР, в графа „Статус“ да фигурира – „връчен“, изобщо няма доказателства по административната преписка, а и такива не са представени в хода на съдебното производство, че фишовете са връчени.   

         На второ място, следва да се отбележи също така, че в нормата на чл.82 от ЗАНН е визирана единствено давността за изпълнение на наложеното наказание, при влязло в сила НП. Липсва изрично регламентиране по въпроса за прилагане на института на абсолютната давност за периода от извършване или установяване на нарушението до влизане в сила на НП. Разпоредбата на чл.11 от ЗАНН, за тези неуредените въпроси, препраща към нормите на НК, като са приложими разпоредбите на чл.81 ал.3 във връзка с чл.80 ал.1 т.5 от НК. Съгласно тези разпоредби на кодекса, абсолютната давност във всички случаи, непосочени изрично в чл.80 ал.1 т. т.1-4, е четири години и половина.

         Необходимо е да се отбележи също така, че предвид изложеното, административнонаказателно производство не се образува, ако не е издаден АУАН, респ. електронен фиш, до една година от извършване на нарушението, а ако е издаден АУАН и и НП или електронен фиш, но същият не е влязъл в сила в рамките на сочената по-горе абсолютна давност, производството следва да бъде прекратено.

В този смисъл следва да се има предвид, че от датите на нарушенията – 05. и 06.01.2013 г. до датата на връчване на електронния фиш, така, както се твърди от органа – 20.09.2017 г. е изминал период от 4 години шест месеца и 14 дни, като за допуснатото нарушение относителната преследвателна погасителна давност, каза се, е три години. По делото не са ангажирани доказателства от ответната страна, че в този период са извършвани действия, с които да се прекъсва изтичането на тази давност, т.е. липсва основание на което да се приеме, че давността е прекъсната и губи правното си значение. Отделно от това, в конкретния случай е изтекла и абсолютната погасителна давност, която е 4 години и 6 месеца, но, за да бъде прилаган този давностен срок следва да е доказано прекъсването на относителната давност.

         От справката от системата на МВР, наказанията глоба в размер на 150 лв. по всеки един обжалван електронен фиш, не са заличени. По отношение на искането за заличаване на наказанието – глоба, компетентният орган – началник сектор „ПП“ при ОД на МВР – Пловдив, следва да извърши преценката на въпроса към момента на реализирането на предвидените в закона правомощия, както и преценка доколко сроковете по чл.82 ал.1 б.“а“ и този по чл.82 ал.3 от ЗАНН са изтекли към дата 20.09.2017 г.

         На следващо място, обстоятелството, че в закона не е посочен специален ред за заличаване, не води до извода, че такъв ред не е налице. Наложените наказания се водят на отчет в отдел „ПП“ при ОД на МВР – Пловдив и се водят в системата на ОД на МВР, а именно началникът на „ПП“ при областната дирекция е компетентният орган да заличи наложените наказания, изтекли по давност. Друг е моментът, как това ще бъде сторено, като вариантите са: – или чрез заличаване, което следва да бъде отбелязано в системата, че тези задължения са погасени по давност, или чрез отпадане изцяло от въпросната система или чрез нарочен акт - въпросът е изцяло технически и по преценка на органа. (Решение №4861/21.05.2002 г. по адм. д. № 124/2002 г. по описа на ВАС).

         Предвид изложеното, съдът намира отказът за извършване на исканата административна услуга следва да бъде обявен за нищожен поради липса на материална компетентност, а преписката изпратена на административния орган за произнасяне по направеното искане чрез издаване на мотивиран административен акт.

         При този изход на делото и предвид липсата на претенции за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива не се следват.

Воден от горното, на основание чл. 172, ал. 2, предл. първо и чл. 173, ал. 2, предл. второ от АПК, съдът

Р  Е   Ш  И  :

 

        

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖЕН отказ на директора на ОД на МВР – Пловдив за заличаване на ЕФ серия К № ***, издаден на 31.01.2013 г., ЕФ серия К № ***, издаден на 31.01.2013г. и ЕФ серия К № ***, издаден на 31.03.2013 г. от електронната система на МВР, обективиран в писмо рег. № 317000-11422/25.10.2017 г.

        

ИЗПРАЩА административната преписка по искане с вх. № УРИ317000-110099/12.10.2017 г. на Х.М.М., управител на „***“ ЕООД на началник сектор „ПП“ при ОД на МВР – Пловдив за произнасяне по искането, съобразно указанията на съда по тълкуването и прилагането на материалния закон, дадени с настоящото решение.

        

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Р България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                        

 

СЪДИЯ: