РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

299

13.02.2018 г.

 

гр. Пловдив

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд-Пловдив, ХVІ състав, в открито заседание на седми февруари през две хиляди и осемнадесета година, председателствано от

 

СЪДИЯ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ

 

при секретаря Румяна Агаларева и с участието на прокурор Вълев, като разгледа АХД № 3464 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл. 203 от АПК, във вр. с чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

 

Делото е образувано по исковата молба от «С.Д.» ЕООД -Пловдив, чрез адвокат Н., ***против КЗП-София, с която е предявен иск за вреди в размер на общо 2 000 лева, изразяващи се в разноски за адвокатско възнаграждение, във връзка с обжалване на издадено и впоследствие отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 29659 от 25.02.2016г., издадено от Директора на РД на областите Бургас, Сливен и Ямбол към ГД“Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира се присъждането на направените по настоящото дело разноски.

Ответната страна взема становище за неоснователност на иска.

Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив изразява становище за неоснователност на предявената искова претенция.

 Пловдивският административен съд, като прецени доводите на страните, изложили такива и наличните по делото доказателства, по реда и при условията на чл. 154 и чл. 235, ал. 2 от  ГПК, във връзка с чл. 144 АПК, счита, че исковата молба е процесуално допустима, а предявеният иск, разгледан по същество, е основателен, по следните съображения:     

От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че с влязло в сила на 28.04.2017 г. решение № 34 / 17.01.2017 г. по НАХД № 564/2016 г. на Несебърски районен съд, е отменено Наказателно постановление № 29659 от 25.02.2016г., издадено от Директора на РД на областите Бургас, Сливен и Ямбол към ГД“Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите. В съдебния процес пред РС-Несебър и АС-Бургас ищецът е бил представляван от надлежно упълномощен адвокат и е заплатил адвокатски хонорар в размер на общо 2 000 лв., видно от договор за правна защита и съдействие от 25.05.2016 г. и договор за правна защита и съдействие от 27.02.2017 г., същите представляващи и разписка. /л. 20 и л. 21/.

Съгласно чл. 203, ал. 1 АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица се разглеждат по реда на Глава единадесета, а за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Чл. 1 ЗОДОВ постановява, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

За да възникне правото на иск за обезщетение задължително е необходимо наличието на няколко, кумулативно определени предпоставки, а именно: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината; незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при или по повод изпълнението на административна дейност; причинена вреда - имуществена или неимуществена;  пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието, и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Условие за допустимост на иска (чл. 204, ал. 1 АПК) е административният акт да бъде отменен по съответния ред (в конкретния случай отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление, следва да се преценява като отменен незаконосъобразен административен акт).

В този смисъл не следва да бъде споделен доводът, че в случая отмененото наказателно постановление не представлява незаконосъобразен  административен акт по смисъла на чл. 203, ал. 1 от АПК и чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ  и вредите, причинени от него, нямат характер на вреди по смисъла на чл. 1 от ЗОДОВ.

  Налагането на административни наказания от органите на администрацията за извършени административни нарушения е санкционираща управленска дейност, израз на държавната наказателна репресия. Тя непротиворечиво се определя като форма на административна (изпълнителна) дейност както въз основа на властническия метод на правно регулиране, прилаган от административно наказващите органи, така и с оглед административната правосубектност на последните. Независимо че наказателното постановление не е административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, определящо обстоятелство за правното основание на иска за обезщетение за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е, че той е издаден от административен орган и представлява властнически акт на органите на администрацията, въпреки че поражда наказателноправни последици.

Неговото издаване е резултат от изпълнението на нормативно възложени задължения, от упражняването на административна правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Административната дейност е изпълнителна дейност и наред със съдебната и законодателната дейности е основна проява на държавната власт. Дейността по налагане на административните наказания, свързана с издаване на наказателно постановление, както и извършените в нейните рамки действия или бездействия, се отличава от правозащитната дейност, вредите от която подлежат на обезщетение по реда на чл. 2 от ЗОДОВ, именно по упражнената от административните органи в този конкретен случай изпълнителна (административна) функция в рамките на държавната власт. Административният характер на дейността по издаване на наказателните постановления, както и на действията или бездействията по налагане на административните наказания, при или по повод на която са причинени вреди на гражданите или юридическите лица, определя правното основание на иска за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления, действия или бездействия като такова по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В този смисъл е и приетото по т.1 от Тълкувателно постановление от 19.05.2015г., постановено по т.д. № 2/2014г. на ВКС и ВАС.

Налице са в случая и останалите елементи от фактическия състав на отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, като заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение съставлява вреда, причинена пряко от отменения акт. В тази връзка неоснователен е  доводът на ответника, че заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение не съставлява вреда, причинена пряко от административен акт. Този извод се основава на съображения, че заплащането на възнаграждение по договор за поръчка не било пряка и непосредствена последица от административен акт и тъй като ангажирането на правна помощ в производството по ЗАНН не е задължително, то и направените за адвокатска защита разходи не са пряка и непосредствена последица от издаденото и отменено впоследствие наказателно постановление.

Настоящият състав приема, че от извършването на незаконосъобразни действия по издаването на незаконосъобразния акт - процесното наказателно постановление, отменено по съответния ред с влязло в сила решение, ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по обжалването на наказателното постановление.

По силата на чл.4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие. Ищецът в случая не би заплатил адвокатско възнаграждение и респективно това не би представлявало вреда, ако не бе издадено незаконосъобразното наказателно постановление от административния орган.

Макар и да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство по наказателни от административен характер дела, то адвокатската защита е нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт - наказателното постановление. Това е така, тъй като намаляването на имуществото на ищеца вследствие заплатената сума за адвокатско възнаграждение, е предизвикано от издаването на наказателното постановление, с което са наложени санкции, които ищецът е считал за незаконосъобразни.

В този смисъл обстоятелството, че адвокатската защита по делата за обжалване на наказателни постановления не е задължителна, не влече  по необходимост и извода, че страната няма право да ангажира свой процесуален представител, нито че ангажирането на такъв не се намира в причинна връзка с издаденото наказателно постановление. В съдебната практика се приема, че причинна връзка е налице не само когато деянието причинява непосредствено вредата, а и когато създава условията за реална възможност от увреждане и когато тази реална възможност се е трансформирала в действителност. Ангажирането на адвокатска защита е израз на нормалната грижа на лицето за охраняването на неговите права и интереси.

Не следва да се споделят възраженията на ответника относно непълното оформяне на договора за правна защита и съдействие пред АС-Бургас, доколкото същият е сключен на 27.02.2017 г., датата, на която адвокат Н., като процесуален представител на ищеца е получил препис от касационната жалба /л. 90 от НАХД № 564/2016 г. на РС-Несебър/. Видно от КНАХД № 570/2017 г. на АС-Бургас, делото е образувано едва на 05.03.2017 г. Следователно страните по договора за правна защита и съдействие от 27.02.2017 г. не биха могли да попълнят при сключването му номера на все още необразуваното касационно дело.

Тези съображения обосновават извода на съда, че от издаването на незаконосъобразното НП (отменено по съответния ред), за ищеца са настъпили претендираните имуществени вреди. Казано с други думи, искът е доказан изцяло по основание и размер и като такъв ще следва да бъде уважен.

С оглед изхода на спора, на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, на ищеца ще следва да бъдат присъдени сторените в настоящото производство разноски. Те се констатираха в размер на 475 лв. Заплатеното адвокатско възнаграждение в  размер на 450 лв. не е прекомерно, предвид установения минимум в НАРЕДБА № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

 

Воден от горното, съдът

 

Р  Е   Ш  И  :

 

ОСЪЖДА Комисия за защита на потребителите-София да заплати на «С.Д.» ЕООД –Пловдив, ЕИК ***сумата в размер на 2 000 лв. имуществени вреди, причинени в резултат от незаконосъобразно Наказателно постановление № 29659 от 25.02.2016г., издадено от Директора на РД на областите Бургас, Сливен и Ямбол към ГД“Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

 

ОСЪЖДА Комисия за защита на потребителите-София да заплати на «С.Д.» ЕООД –Пловдив, ЕИК ***направените деловодни разноски в размер на 475 лв.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховния административен съд на Република България.

 

 

 

 

СЪДИЯ: