РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

114

18.01.2018 г.

гр. Пловдив

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд-Пловдив, ХVІ състав, в открито заседание на единадесети януари през две хиляди и осемнадесета година, председателствано от

СЪДИЯ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ

при секретаря Румяна Агаларева, като разгледа АХД № 3468 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на Глава ХІХ от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

            Образувано е по жалба на Б. Б. Х., ЕГН **********, като едноличен търговец с фирма „Д.-Б.Б.”, с ЕИК ***, ***против РА № Р-16001616000437-091-001 от 19.07.2016год., на ТД Пловдив на НАП, в частта му, потвърдена с Решение №672 от 30.09.2016 год. на Директора на ДОДОП-Пловдив, с който са определени допълнителни задължения за ДДФЛ - свободни професии, граждански договори и др. за 2009 год., в размер на 8476.00 лв. и са начислени лихви за просрочие; за 2010 год., в размер на 3947.00 лв. и са начислени лихви; за 2012 год., в размер на  576 и са начислени лихви; ДОО за 2012 год., в размер на 380.14 лв. и са начислени лихви за просрочие; ЗО за 2012 год., в размер на 237.59 лв. и са начислени лихви за просрочие и ДЗПО - УПФ за 2012 год., в размер на 148.49 лв. и са начислени лихви за просрочие.

В жалбата се възразява със следните мотиви:

Не са налице условията за провеждане на ревизията по особения ред на ДОПК. Фактическите и правни изводи в РА са явно необосновани, тъй като не се подкрепят от събраните по време на производството доказателства.  Претендира разноски по делото.

Ответникът в производството – Директор Дирекция “ОДОП “- Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрисконсулт К., е на становище, че жалбата е неоснователна и моли съда да я остави без уважение по съображения, изложени в решението на директора на Д „ОДОП“ - Пловдив. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

 След като се запозна със становищата на страните и с приетите по делото доказателства, съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, след изчерпване на предвидения ред за административно обжалване пред Директора на ДОДОП-Пловдив, и е допустима.

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

І. Съдът намира, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, при спазване на административно-производствените правила.

При издаването на оспорения акт ревизиращият екип е взел предвид следното:

„……….Извършената ревизия на Б.Б.Х.е повторна, във връзка с решение № 23/18.01.2016 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр. Пловдив, с което ревизионен акт № Р-16002615002305-091-001/04.11.2015 г. е отменен в обжалваната част за установения данък по ДДФЛ – свободни професии, граждански договори и др. за 2009 г., 2010 г., 2012 г. и 2013 г., ведно с начислените лихви, както и за установените осигурителни задължения по КСО и ЗЗО за тези периоди. На основание чл. 155, ал. 4 от ДОПК преписката е върната на органа по приходите за издаване на нов ревизионен акт в отменената част съобразно изискванията на процесуалния и материалния закон, при спазване на изводите и отстраняване на пропуските, установени в решението.

І. По ЗДДФЛ

Ревизията обхваща периодите от 01.01.2009 г. до 31.12.2010 г.  и от 01.01.2012 г. до 31.12.2013 г.  Ревизираното лице (РЛ) Б.Б.Х.по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ е данъчно задължено лице за доходите, получени от него през отделните данъчни (календарни) години, попадащи в обхвата на ревизията. В общата част на РД към обжалвания РА е записано, че ЗЛ осъществява дейност като ЕТ „Д. – Б. Б.“. Упражняваната дейност е търговия на дребно с цветя, растения, семена, торове и др., в 6 бр. обекта, подробно описани в РД. Б.Б.Х.е в съпружеска общност със З.А.Х. с ЕГН **********, имат дете Е.Б.Б.с ЕГН **********. На 08.02.2013 г. е направена учредителна вноска от 500 лв. в „П. - Б. Б.“ ЕООД.

С протокол са присъединени от досието на лицето РА № Р16002615002305-091-001/04.11.2015 г., издаден на Б.Б.Х.с ЕТ „Д. - Б. Б.в“, ведно със съставен РД № Р-16002615002305-092-001/07.10.2015 г. и всички приложени към тях документи, с които са констатирани трайни факти и обстоятелства, имащи значение за определяне на данъчните задължения на ревизираното лице.

Органите по приходите са установили, че за ревизираните отчетни периоди лицето е подавало ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ и е декларирало доходи, подлежащи на облагане с патентен данък, съгласно приложение № 7 към декларациите. Счетоводството на едноличния търговец е организирано и водено текущо, в съответствие с утвърдения индивидуален сметкоплан. Ревизираното лице е получило от касата на едноличния търговец 10 000,00 лв., съгласно РКО № 13/30.12.2011 г. и е внасяло суми по сметка 501 - Каса, описани подробно в мотивната част на РД. Констатирано е, че едноличният търговец е придобил активи през периода 1999 г. – 2003 г., които не са заведени текущо в счетоводните регистри на търговеца. Впоследствие това е направено и същите са отразени като начални салда в гр. 20 - Дълготрайни материални активи, срещу кредитиране на сметка 102 - Основен капитал, неизискващ регистрация, с което е обяснена установената разлика в крайните салда на оборотните ведомости за 2009 г. и началните салда на оборотните ведомости за 2010 г.

В хода на ревизията са предприети множество процесуални действия, подробно описани в РД, с цел установяване на имущественото състояние на лицето и направените от него разходи, установяване на всички източници на доходи, съпоставка на притежаваното имущество и направените разходи от лицето с декларираните и/или получени от него доходи и определяне на дължимите данъци. От тези доказателства е констатирано, че през ревизирания период лицето е получавало рента и доход от едноличния търговец през 2011 г. През проверявания период ЗЛ е внасяло парични средства по касата на едноличния търговец, внасяло е суми по Б.ва сметка ***, осъществило е покупка на недвижими имоти и е плащало по фактури за извършени СМР. Според ревизиращите органи, на 20.10.2009 г. с нотариален акт № 8 том ІІ рег. № 1164 дело № 196 от 2009 г. лицето е закупило апартамент № 3, изграден на етап груб строеж, находящ се в гр. София Столична община, район „Студентски“ за сумата от 86 934,40 лв., платена по Б.в път. При предходната ревизия са представени обяснения от Б. Х., че е похарчил около 5 000,00 лв. за ремонтни и довършителни работи по така закупения имот, но не са предоставени документи за извършените разходи. При направена справка в информационния масив на НАП VAT 14 е установено, че „Т.“ АД е издало фактура с № 5000081/01.1.2010 г. на Б.Б.Х.с посочен във фактурата предмет на доставката - СМР за ап. 3 бл. 5 УПИ Х т. V „Студентски град“ София, с обща стойност 29 810,30 лв. При извършената насрещна проверка на „Т.“ АД са представени документи и обяснения, че клиентът е заплатил в брой 29 810,30 лв. на 25.02.2010 г. са извършената му услуга. Затова сумата е включена в паричния поток за 2010 г.

След направен анализ на наличната документация в архива и информационната система на ТД на НАП гр. Пловдив, събраните в хода на проверката и на ревизията доказателства и получената информация от изследваните различни източници, чрез изпратени ИПДПОЗЛ, ИПДПОТЛ, искания до специализирани контролни органи и други, подробно описани в ревизионния доклад, неразделна част от ревизионния акт, органът по приходите е преценил, че жалбоподателят не е разполагал с декларирани и обложени доходи, които да покриват като размер извършените от него разходи за периодите на ревизията. Установено е, че жалбоподателят е внасял суми в брой по сметката на едноличния търговец, по Б.ви сметки, плащал е за извършени СМР и е покривал разходите си за издръжка, без да е имал декларирани и получени доходи в такива размери. За целите на ревизията е извършена съпоставка на получените доходи, направените разходи и движението на парични средства в брой, с оглед установяване на недостиг или излишък на парични средства. След анализ на установените доходи и източници на финансиране и съпоставката им с имущественото и финансовото състояние на ревизираното лице е изготвен паричен поток, в който са отразени входящите и изходящите парични потоци, на база събраните доказателства. Предвид изложеното е констатирано несъответствие на извършените разходи с получените приходи и доказаните ресурси и е установено, че е налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 на ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ДОПК е изготвено и връчено уведомление.

На основание чл. 122, ал. 2 от ДОПК, след като са взети предвид всяко от относимите към задълженото лице обстоятелства, подробно описани в РД, и събраните в хода на ревизията по реда на ДОПК доказателства, ревизиращият екип установява превишение на направените разходи над доказаните приходи, както следва:

- за 2009 г. – 85 684,28 лв.;

- за 2010 г. – 40 861,91 лв.;

- за 2012 г. –   8 009,82 лв.;

- за 2013 г. –  1 518,90 лв., след като е направена компенсация с положителното салдо на съпругата.

Въз основа на направения анализ, ревизията определя данъчна основа за облагане с данък върху дохода въз основа на установените доходи, след приспадане на дължимите ЗОВ. Върху така изчислената годишна данъчна основа са определени и задълженията за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ и лихви, предмет на настоящата жалба.

ІІ. По КСО и ЗЗО

Ревизията за установяване задълженията на жалбоподателя за осигурителни вноски за  ДОО,  ДЗПО-УПФ  и за здравно осигуряване, в качеството му на  самоосигуряващо се лице, обхваща периода от 01.01.2009 г. до 31.12.2010 г. и от 01.01.2012 г. до 31.12.2013 г. С обжалвания ревизионен акт допълнително са установени задължения за задължителни осигурителни вноски на самоосигуряващото се лице за 2012 г. Ревизията е установила, че за ревизирания период самоосигуряващото се лице е внасяло авансово осигурителни вноски върху минималния размер на месечния осигурителен доход. Органите по приходите са установили обстоятелство  по чл. 122, ал. 1, т. 7  от ДОПК. След извършен анализ на относимите обстоятелства по чл.122, ал.2 от ДОПК на жалбоподателя е установено превишение на направените разходи над доказаните приходи, както следва:

- за 2009 г. – 85 684,28 лв.;

- за 2010 г. – 40 861,91 лв.;

- за 2012 г. –   8 009,82 лв.;

- за 2013 г. –  1 518,90 лв., след като е направена компенсация с положителното салдо на съпругата.…………“

Свидетелят Б.Б.К., сестра на жалбоподателя, в открито съдебно заседание заявява, че присъствала при нотариуса при даване на 70 000 евро на брат й от баща й. Баща й се занимавал със земеделие и работил в строителството. Оттам имал тези пари.

Свидетелят Й.Г.Д., в открито съдебно заседание заявява, че около 2009 г. в един апартамент до УНСС в гр. София работили с жалбоподателя по довършителни работи. Около месец работили там. След тях никой нищо не е правил по апартамента

При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на съда формира следните правни изводи :

Доказателствата, събрани при извършване на проверка на лицето за имущественото и финансовото му състояние, приобщени по реда на ДОПК и впоследствие при извършване на ревизията показват, че са налице предпоставките и се реализира състава на чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК, а от тук и възможността за определяне на данъчната основа  и данъка по реда на ал.2 от чл.122 на ДОПК при съблюдаване на текста на чл.123 и особените правила на чл.124 от ДОПК. Действията на органите по приходите в тази насока са правилни и обосновани. Определянето на данъчната основа чрез съпоставката на разходите с доказаните приходи е особен процесуален начин, извън регламентираните такива в ЗДДФЛ. Понеже тези предпоставки представляват действия или бездействия на данъчния субект, с оглед общия принцип и цел, заложени в разпоредбата, законодателят е приел, че определянето на данъчната основа в тези случаи ще се извършва от  органа по приходите. Конкретният размер на данъчната основа се определя чрез прилагане на критериите, установени в ал.2, но без да е задължително да се приложат всички те. Ясно е, че определената данъчна основа по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК ще се доближава до истинската, без да бъде напълно точна.

След установяване на основания по т.7 от чл. 122, ал. 1 на ДОПК е спазена процедурата като лицето е уведомено, че основата му за облагане с данъци ще се определи по реда на ал.2 на чл. 122, дадена е възможност за представяне на обяснения и доказателства. С оглед изложеното по-горе, доказателствената тежест за оборване на фактическите констатации в РА и в частност относно определеното начално салдо към 2009г. е изцяло върху ревизираното лице. Не са налице никакви основания да се кредитират твърденията на жалбоподателя, че са получени средства от дарение.  Твърденията в тази насока остават недоказани. При представените доказателства и констатации от насрещните проверки,  не са доказани възможности за предоставянето на такива суми от страна на дарителя. Независимо от представените писмени обяснения и документи, съдът намира, че те не удостоверяват действително дадени суми като дарение. Предоставеният договор за дарение само доказва, че Е.Х.се е задължил да предостави сумата от 70 000 евро на Б. Х., т.е. установява се облигационна връзка между Е.Х.и ревизираното лице, но не и реалното осъществяване на уговорената престация. С оглед изследваните факти и обстоятелства, и събраните при ревизията доказателства, ревизиращият екип обосновано приема, че дарение в размер на 70 000 евро от страна на Е.Х.към Б.Б.Х.не е направено, като съставеният документ - договор за дарение пред нотариус доказва само и единствено, че лицето Е.Х.се е съгласило да потвърди пред нотариус, че е предоставило сума в такъв размер на сина си, но в действителност Е.Х.е нямал възможността да предостави въпросната сума към дата 16.10.2009 г. на ревизираното лице.

Договорът за дарение е реален договор, и за да се приеме, че същият е сключен, и най - важното, че е настъпило реално разместване на блага, е необходимо да се установи не само писменото обективиране на волеизявленията на страните по него (в случаите, когато такова е задължително арг. - от чл.225 от ЗЗД), но и установяване на реалното предаване на заместимата вещ (в случая пари). Следва още да се посочи и това, че освен фактът на предаването на посочените суми, в казуси като процесния в тежест на ревизираното лице е да установи и наличието на въпросните суми в патримониума на лицето, от което се твърди, че са получени.

При това положение,  с оглед конкретиката на текущия казус, следваше в процеса да се установи дали съответните парични суми са реално получени и са били разполагаеми и дали с тях данъчно задълженото лице обективно е могло да посрещне разходите си.

В тази насока обаче, нито в хода на административната процедура, нито пък в настоящото съдебно производство, се представиха каквито и да е данни, които да налагат, не категоричен извод, а основателна индиция за наличие на твърдяните парични средства в патримониума на  Е. Х., респективно същите са били разполагаеми в сочения размер.

Недоказани останаха и възраженията на лицето по отношение на извършените услуги от „Т.“ АД. При проверката са представени писмени обяснения от представляващия М.П., касаещи търговските взаимоотношения с Б. Б.в Х.. Съгласно последните, по силата на констативен акт от 26.10.2009 г. за установяване на годността за приемане на строеж /акт обр. 15/ Б. Б.в Х., в качеството му на собственик на апартамент № 3, придобит с нотариален акт № 8, том II, рег. № 1164, дело № 196 от 20.10.2009 г. се явява възложител за извършване на строително - ремонтни дейности за закупено от него жилище на етап „груб строеж“. В тази връзка е издадено удостоверение от Столична община № 1408/22.12.2009 г. за въвеждане на сградата в експлоатация. След получаване на разрешението за въвеждане в експлоатация са начислени и фактуриране строително - ремонтни работи на възложителя Б. Б. Х.. На същия е издадена фактура № 0005000081/01.01.2010 г. с основание „СМР за ап. 3, бл. 5, УПИ XIV - Студентски град. Плащането на сумата от 29 810,30 лв. е извършено в брой на 25.02.2010 г., като сумата е маркирана в касовия апарат на фирмата. Предвид представените от „Т.“ АД документи и обяснения се налага изводът, че посоченото дружество е извършило СМР на имота на ревизираното лице, като последното е платило на 25.02.2010 г. сумата по издадената му фактура. Подкрепен с доказателства е изводът в РД, че спорната сума за направени довършителни СМР представлява документално доказани разходи, извършени от Б.Б.Х.за 2010 г., тъй като фактурата е официален документ за реално извършената сделка.

 

ІІ. По КСО и ЗЗО

 

Ревизираното лице  обжалва РА, в т.ч. и допълнително определените задължения за задължителни осигурителни вноски, без да посочва конкретни доводи в тази част.

 

В съответствие с разпоредбата на чл. 123, ал. 1 от ДОПК, след като лицето не е посочило източника на приходите/доходите за покриване на извършените разходи, т.е. не са представени доказателства, че същите са придобити от дейност, за която то няма задължението да се осигурява по КСО и ЗЗО, изводът на ревизиращите органи, че е налице периодично получаване на доходи/приходи от дейност, която не е инцидентна и се определя като дейност на самоосигуряващото се лице, е правилен и законосъобразен. което предопределя установяване на основата за облагане с пряк данък по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, а оттам и определяне на окончателния размер на осигурителния доход и следващите се осигурителни вноски, в хипотезата на чл. 124а от ДОПК в потвърдената им част. В тази насока са и решения на ВАС -  Решение № 10417 от 10.07.2013 г. и Решение № 5234 от 15.04.2014 г., съгласно които в производството по реда на чл. 122 от ДОПК законосъобразно определеният облагаем доход по този ред е основание за допълнително определяне на задължения за ЗОВ.

Въз основа на изложеното дотук от фактическа и правна страна, съдът намира, че обжалваният ревизионен акт е издаден от материално компетентен орган на приходната администрация в хода на ревизионно производство, възложено по реда на чл. 112 от ДОПК и осъществено в съответствие с правилата на Глава ХV от ДОПК. Ревизионното производство е завършило с издаването на предвидения в чл. 119 от ДОПК ревизионен акт, който е постановен в установената от закона форма. Не се констатират нарушения на процедурните правила при извършването на ревизията. Ревизионният акт е постановен при правилно приложение на материалния закон, като също така съответства на целта на закона да се установяват точно и пълно по вид и размер задълженията за данъци и осигурителни вноски на физическите и юридическите лица в Република България. Той ще следва да бъде оставен в сила, а жалбата срещу него – отхвърлена като неоснователна и недоказана.

При този изход на делото, на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции в размер на 2 400 лв. (две хиляди и четиристотин лева).

Воден от горното, на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, съдът

                                                     Р    Е    Ш    И    :

                     

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б. Б. Х., ЕГН **********, като едноличен търговец с фирма „Д.-Б.Б.”, с ЕИК ***, ***против РА № Р-16001616000437-091-001 от 19.07.2016год., на ТД Пловдив на НАП, в частта му, потвърдена с Решение №672 от 30.09.2016 год. на Директора на ДОДОП-Пловдив, с който са определени допълнителни задължения за ДДФЛ - свободни професии, граждански договори и др. за 2009 год., в размер на 8476.00 лв. и са начислени лихви за просрочие; за 2010 год., в размер на 3947.00 лв. и са начислени лихви; за 2012 год., в размер на  576 и са начислени лихви; ДОО за 2012 год., в размер на 380.14 лв. и са начислени лихви за просрочие; ЗО за 2012 год., в размер на 237.59 лв. и са начислени лихви за просрочие и ДЗПО - УПФ за 2012 год., в размер на 148.49 лв. и са начислени лихви за просрочие.         

ОСЪЖДА Б. Б. Х., ЕГН **********, като едноличен търговец с фирма „Д.-Б.Б.”, с ЕИК ***, ***да заплати на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр.Пловдив при Централно управление на Национална агенция по приходите, сумата от 2 400 лв. (две хиляди и четиристотин лева), съставляваща равностойността на осъществената юрисконсултска защита.

       

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховния административен съд на Република България.

 

СЪДИЯ: