Gerb osnovno jpegРЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Административен  съд  Пловдив

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 236

 

гр.Пловдив, 07 . 02 . 2018г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Административен съд-Пловдив, VI състав, в открито заседание на тридесет и първи януари през две хиляди и осемнадесета година, в състав :

                                                                               Административен съдия : Здравка Диева

 

С участието на секретаря Г.Г., като разгледа докладваното от съдията адм.д.№ 3563/2017г., за да се произнесе, взе предвид следното :

А.П.М.,*** обжалва Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-1030-002456/30.11.2017г., издадена от М.М.- Началник група към ОД МВР – Пловдив, сектор Пътна полиция, изразяваща се в прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, в качеството й на собственик на автомобил Фолксваген Туарег, рег.№ ***.

Поискано е заповедта да бъде отменена. В жалбата е заявено, че оспорващото лице е правоспособен водач на МПС от 1996г. /категория „в“/ и към настоящия момент има само едно допуснато нарушение на ЗДв.П, през 2004г. Жалбоподателката работи на трудов договор /приложен към жалбата/ като дистрибутор на текстилни изделия и ежедневно пътува с личния си автомобил. Отглежда осем годишен син сама и единствен източник на доходи е работната й заплата по трудовото правоотношение. Посочено е, че несъзнателно е пропуснат фактът на изтекъл срок на валидност на притежаваното СУМПС и след наложената мярка лицето е в невъзможност да получава доходи за отглеждане на детето си. По същество жалбата се поддържа и бе заявено, че свидетелството е подновено и валидно от 05.01.2018г.

Ответникът – Началник група /М.М./ в сектор Пътна полиция при ОД на МВР-Пловдив, не изразява становище по жалбата и по същество на спора.

Окръжна прокуратура-Пловдив не участва в съдебното производство.

1. Жалбата е подадена в законоустановения 14 дн. срок /заповедта е получена на 07.12.2017г., удостоверено с разписка, л.17 гръб; жалбата е с вх. номер от 12.12.2017г./. Оспорващото лице е адресат на ограничителен акт, поради което обжалването е при наличие на правен интерес.

1.1. Според данни от преписката : Със Заповед № 317з-391/06.02.2017г., Директор ОД МВР-Пловдив е оправомощил длъжностни лица от ОД МВР-Пловдив да налагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки /ПАМ/ по чл.171 т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5б”а” и т.6 ЗДв.П, сред които началници на групи в сектор Пътна полиция – I, т.7 /л.21/. Оправомощителната заповед е вписана в оспорения акт. Представена е и Заповед № 8121з-1524/09.12.2016г. на Министъра на вътрешните работи, въз основа на която е издадена оправомощителната заповед, л.22. Със Заповед № 8121К-5154/02.06.2017г. на министъра на МВР относно преназначаване на държавни служители на ръководни длъжности в МВР /т.3/ - инспектор М.М.е преназначен на ръководна длъжност Началник на група „Административно-наказателна дейност и отчет на водачите“ в сектор Пътна полиция към отдел Охранителна полиция.

С АУАН серия Д, фабр. № 0365216 от 30.11.2017г. е констатирано от мл.автоконтрольор А.В. при сектор Пътна полиция, че на посочената дата, около 15:30ч. в гр.Пловдив, на кръстовището на бул.Пещерско шосе и бул.Копривщица, А.М. управлява лек автомобил фолксваген туарег с рег. номер ***, лична собственост, като „управлява гореописаното МПС с изтекъл срок на свидетелство за управление на МПС валидно до 05.09.2017г.“. Фактическата установеност е квалифицирана правно за нарушение по чл.150а ал.1 ЗДв.П – „Управлява моторно превозно средство без да притежава съответното свидетелство за управление.”. В АУАН е вписано изземване като доказателства на СУМПС, контролен талон и 2 бр. рег.табели, л.18.

В Справка за нарушител / водач по отношение жалбоподателя е отразена оспорената заповед от 30.11.2017г., ведно с АУАН от 30.11.2017г. и НП № 17-1030-008246/05.12.2017г., издадено въз основа на АУАН от 30.11.2017г.; НП ведно с АУАН от 27.10.2004г. за нарушение на чл.6 ал.1б и чл.102 ал.1 т.б, л.20. Собственик на МПС е оспорващото лице – справка, л.19.

1.2. Относимите за издаване на оспорената заповед фактически установявания са квалифицирани за нарушение на чл.150а ал.1 ЗДв.П. АУАН е съставен на място и връчен на А.М., която не е вписала възражения и е запозната с правото да направи допълнителни обяснения или възражения в 3 дн. срок, удостоверено с подпис на лицето. Издадено е наказателно постановление /НП/ - справка за нарушител/водач от 05.12.2017г., като НП не е предпоставка за издаване на конкретната заповед.

2. На основание чл.168 ал.1 АПК съдът дължи проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 АПК и не се ограничава само с обсъждане на възраженията, заявени от оспорващото лице.

Обжалваната заповед е издадена от Началник група към ОД МВР – Пловдив, сектор Пътна полиция и в обстоятелствената й част е посочено, че е взет предвид съставен от мл.автоконтрольор А.В. при сектор Пътна полиция, ОД МВР-Пловдив, АУАН № Д365216/30.11.2017г. Отразени са установените с АУАН факти и обстоятелства. Правното основание, посочено в административния акт е чл.171 т.2А ЗДв.П - прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.

Съгласно чл. 23 ЗАНН, случаите, когато могат да се налагат ПАМ, техния вид, органите, които ги прилагат и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване, се уреждат в съответния закон или указ и в частност според чл. 171 ЗДв.П принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон.

2.1. Съгласно чл. 172 ал. 1 от ЗДв.П принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4 и т. 5, буква "а", т.6 и т.7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или оправомощени от тях длъжностни лица.

Представената Заповед № 317з-391/06.02.2017г. на Директора на ОД МВР – Пловдив относно определяне на длъжностни лица от ОД МВР – Пловдив да прилагат с мотивирана заповед принудителните административни мерки по чл.171 т.1, 2, 2а, 4, 5, б.А и т.6 ЗДв.П изключва съмнение за компетенции на издалия заповедта административен орган, компетентен в пределите на неговата материална /предметна/ и териториална компетентност. В тази насока и Заповед № 8121К-5154/02.06.2017г. на министъра на МВР относно преназначаване на държавни служители на ръководни длъжности в МВР /т.3/.

2.2. По отношение мотивите - те може да се съдържат в относими към издаването на административния акт доказателства, след като същите са част от административната преписка и органът се е позовал на тях / ТР № 16 от 1975 г. на ОС на ГК на ВС/. Конкретиката на случая попада в тази хипотеза. Макар ЗДв.П да не е отразен в разпоредителната част на заповедта, административния орган се е позовал на АУАН, в който приложимият закон е отразен /Решение № 292 от 2016г., ВАС, Седмо О./.

Актът за административно нарушение е съставен от длъжностно лице – мл.автоконтрольор при сектор Пътна полиция, ОД МВР-Пловдив, който акт съгласно чл. 189 ал. 2 от ЗДв.П има доказателствена сила до доказване на противното. Актосъставителят е длъжностно лице от службите за контрол, предвидени в ЗДв.П /чл.165 ал.2 т.3, т.6; Инструкция № 8121з-749 от 20.10.2014г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение/ и авторство не е оспорено. Фактическите установявания могат да бъдат квалифицирани като годно основание за издаване на заповед за налагане на ПАМ, тъй като освен основание за реализиране на административнонаказателна отговорност по ЗАНН, актът е доказателствено средство, с което са констатирани обстоятелствата, послужили като основание за налагане на принудителната административна мярка по реда на АПК. АУАН е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства на акта по смисъла на чл. 59 т. 4 пр. 1 АПК – цитиран е в обстоятелствената част на заповедта. Последното не означава, че установените факти не подлежат на опровергаване. За целта е предвидена възможността за съдебно оспорване на ПАМ, тъй като заповедта за налагането й е самостоятелен административен акт.

Според съдържанието на жалбата се поддържа прекомерност на наложената принудителна административна мярка.

2.3. Случаите, в които може се наложи оспорената принудителна мярка, както и качеството на лицето, на което се налага ПАМ са изрично посочени в т.2а на чл.171 от закона /в редакция към 30.11.2017г. – действие при изм. с ДВ бр.77 в сила от 26.09.2017г./ – адресат е собственик, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление и/или е с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление - за срок от 6 месеца до една година. ПАМ се прилага без оглед на вината.

За съпоставка следва да бъде съобразен текста на разпоредбата на чл.171 т.2а ЗДв.П след изм. в редакция към ДВ, бр. 2 от 03.01.2018 .г., в сила от 03.01.2018г. : прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство: б. а) без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства - за срок от 6 месеца до една година”.

Текстът на приложената в случая разпоредба – основание за налагане на ПАМ, е прецизиран с изменението в сила от 03.01.2018г., като по отношение свидетелството за управление е внесена яснота – „не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство”, спрямо приложимата към момента на издаване на заповедта редакция – „без да притежава съответното свидетелство за управление”. В тази вр. следва да бъде отчетено, че оспорената заповед не съдържа данни за категория на МПС, а мерките на държавна принуда имат ограничително въздействие спрямо адресата на акта, поради което следва да бъдат основани на еднозначни текстове, а не подлежащи на тълкуване. Именно тази цел приоритетно е съобразена при изменението на нормата. В административното съдебно производство се проверява съответствието на ПАМ с принципа за съразмерност, установен в чл.6 АПК вр. с чл.6 ал.2 вр. с ал.1 АПК: „Административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава.”.

Няма спор относно факта на валидно до 05.09.2017г. СУМПС. Така, съгл. чл. 150а ал.1 ЗДв.П /в относима редакция - изм., бр. 9 от 2017г., в сила от 26.01.2017г. : „За да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство.”. Както бе посочено, данни за категория на МПС няма. Според чл. 150а ал.1 ЗДв.П /в редакция на изм., бр. 2 от 2018г., в сила от 03.01.2018г./ : „За да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.”.

3. Адресатът на заповедта правилно е определен - с фактическото прилагане на мярката собственикът на автомобила се лишава от възможността да ползва превозното средство съобразно неговото предназначение и правните й последици пораждат действие пряко и непосредствено именно в неговата правната сфера.

Срокът на действие на посочената временна ПАМ е дефиниран в закона и в случая е по определения минимум. Има издадено НП, но се съобразява, че административно-наказателната отговорност за виновно неизпълнение на административноправни задължения е независима и самостоятелна от административната принуда като вид държавна принуда. Предвидените от закона последици на различни отговорности нямат обуславяща връзка, извън общия правопораждащ юридически факт - допуснатото закононарушение. Прилагането на ПАМ не съставлява административнонаказателна санкция и не се подчинява на режима на ЗАНН и на НК.

Целта е посочена в нормата на чл.171 ал.1 ЗДв.П - за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на адм.нарушения. Целта следва във всеки отделен случай да е съобразена с принципа на съразмерност по чл.6 АПК : Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена във вид и обем, които да не ограничават правата на субектите в степен, надхвърляща тази произтичаща от преследваната от закона цел. Действително, при упражняване правомощията по налагане на ПАМ административният орган е в условията на обвързана компетентност, но това не изключва задължението за спазване принципа на съразмерност.

Относно прилагане на мярката по чл. 171 т.2а ЗДв.П в случай, когато собственик на лек автомобил управлява моторното превозно средство със СУМПС, на което е изтекъл срока, следва да бъде съобразена и преосмислената позиция на законодателя, изразяваща се към момента в промяна на закона в конкретната му част /общоизвестен факт/. Макар в конкретния случай ПАМ да не е наложена на основание – липса на правоспособност, следва да бъде съобразено, че съгласно чл.15 ал.2 от Наредба I-157 от 01.10.2002г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, при подмяната на СУМПС вкл. при изтичане на срока за валидност, водачът представя карта за оценка на физическата годност - т.е. физическата годност следва да бъде проверена и само ако е налице доказано съответствие на установените медицински изисквания, лицето придобива право да управлява моторно превозно средство за следващ период. За да управлява МПС водачът трябва да притежава СУМПС /чл.150а ал.1 ЗДв.П/, което се издава от органите на МВР при наличието на предвидените в закона условия /чл.151 и чл.152 ЗДв.П/ и удостоверява правоспособността на водача, т. е. удостоверява, че посоченото в СУМПС лице има право да управлява МПС от съответната категория. По аргумент от разпоредбите на чл.3 ал.3 и чл.50 ал.1 и ал.2 от ЗБЛД, свидетелството за управление на моторно превозно средство има две удостоверителни функции - индивидуален удостоверителен документ за правоспособност за управление на моторно превозно средство и същевременно с това е и идентификационен документ за самоличност на българските граждани на територията на Република България. С оглед легалната дефиниция по чл.3 ал.3 и чл.50 ал.1 ЗБЛД, свидетелството за управление на моторно превозно средство е официален свидетелстващ документ, който с обвързваща материална доказателствена сила установява и удостоверява правоспособността на лицето, на което е издадено СУМПС, да управлява моторно превозно средство от съответната категория. Съгласно изрична норма на чл.51 ЗБЛД, свидетелството за управление на моторно превозно средство е удостоверителен документ със законово определен срок на валидност - пет, съотв. десет години. Следователно, правото на управление на МПС е срочно право. По аргумент от §1 т.2 б."ж" ЗБЛД, свидетелството за управление на МПС "с изтекъл срок на валидност", е нередовен български личен документ. Така СУМПС, като официален документ, който удостоверява, че правото на правоуправление съществува за определен срок, с изтичането на този срок удостоверява единствено, че правото е съществувало в рамките на посочения период, като по аргумент на противното документът надлежно удостоверява и че след посочения в него срок правото на управление на моторно превозно средство, не съществува. Трайна е съдебната практика, че управляването на моторно превозно средство със СУМПС с изтекъл срок на валидност, т.е. със свидетелство за управление, което удостоверява изтекъл срок на право на управление, е равнозначно на липса на свидетелство за правоуправление и съответно на документ, удостоверяващ правоспособността за управление като качество на водача на МПС /Решение № 7071 от 27.05.2014г. по адм. дело № 337/ 2014г. по описа на ВАС; Решение № 223 от 09.01.2015г. по адм. дело № 3037/ 2014г. по описа на ВАС и др., както и практиката на ВКС по прилагането на чл.343в, ал.2 от НК/. Следователно, прилагането на ПАМ по чл.171 т.2а, предл. първо от ЗДв.П, не се свързва само с хипотезата на неправоспособност на водача на МПС. Материалноправно основание за прилагането на ограничението би било налице, както когато водачът изобщо /изначално/ не притежава СУМПС; когато СУМПС му е отнето при лишаване от правоуправление по съдебен или по административен ред; когато СУМПС е иззето поради загуба на правоспособността; когато водачът не притежава правоспособност за съответната категория, към която спада управляваното от него МПС, така и в случаите на управление на МПС със СУМПС с изтекъл срок на валидност. При това тълкуване следва, че изискването за "съответно свидетелство за управление на МПС" не е свързано единствено с категорията на управляваното МПС, но и със срока на неговата административна валидност. В този смисъл липсата на свидетелство за управление на МПС за категорията на управляваното МПС в срока на неговата валидност, представлява липса на съответно свидетелство за управление като удостоверителен документ за правоспособността.

Другата теза изразява различен отговор на въпроса - дали изтеклото, но неподновено в срок свидетелство за управление на МПС следва да бъде приравнено на непритежаване от водача на свидетелство за управление, каквато формулировка използва член 171 т. 2а ЗДв.П. Или спорно е квалифицирането на установеното неправомерно поведение и съответствието му като основание по чл.171 т.2а ЗДвП за издаване на заповед за ПАМ – втората теза възприема, че изтичането на срока на валидност на свидетелството за управление на МПС не лишава водача от неговата правоспособност като водач на МПС, тъй като свидетелството за управление на МПС е индивидуален удостоверителен документ за правоспособност за управление на моторно превозно средство - чл.2 ал.1 от Наредба №I-157 от 01.12.2002г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина. Изискванията, условията и реда за придобиване на правоспособност за управление на моторни превозни средства от категориите по чл.149 ЗДв.П, са регламентирани в Наредба № 31 от 26.07.1999г. за изискванията, условията и реда за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство, в която е предвидено, че на лицата, положили успешно изпита, се издава свидетелство за управление по реда на чл.159 ЗДв.П, с което се удостоверява правоспособността за управление на МПС от съответната категория - чл.2 ал.3. Следователно, изтичането на срока на валидност на свидетелството за управление на МПС не лишава водача от придобитата му правоспособност. До приемане на ЗИД на ЗДв.П се е стигнало въз основа на законопроект със сигнатура 554-01-161 от 08.12.2015г. и законопроект със сигнатура 554-01-162 от 08.12.2015г., обединени в общ законопроект със сигнатура 653-19-3/09.03.2016г. Приетият нов текст 2а от чл.171 от ЗДв.П първоначално е предложен с §16, т.3 от законопроекта със сигнатура 554-01-162 от 08.12.2015г., като от мотивите към същия е видно, че с предложената мярка „временно отнемане на административното разрешение да участва в пътното движение” на собственик, който управлява МПС, без да притежава съответно свидетелство за управление, видоизменена в окончателно приетия вариант в „прекратяване на регистрацията на МПС”, се целят „промени, насочени спрямо неправоспособните водачи на МПС...”, както и „Тази мярка (отнемане на регистрационна табела) е насочена към самия собственик на МПС и отговорността му същото да бъде управлявано от правоспособен водач...”, т.4 от мотивите. Изложеното обосновава да бъде прието, че визираната в чл.171 т.2а ЗДв.П принудителна административна мярка е насочена само спрямо неправоспособните водачи, т.е. спрямо тези, които изобщо не притежават правоспособност да управляват МПС от съответната категория, а не и срещу правоспособни водачи, чиито СУМПС са с изтекъл срок на валидност. В подкрепа на изложеното е и следното: Първоначалното придобиване на свидетелство за управление на МПС от съответната категория е придобитата от водача правоспособност. Срокът на валидност на свидетелството за управление на МПС е уреден в Закона за българските лични документи /ЗБЛД/. Съгласно чл.1 ал.5 т.2 ЗБЛД свидетелството за управление на МПС е български личен документ, който по аргумент от чл.50 ал.1 и 2 от с.з. представлява индивидуален удостоверителен документ за правоспособност за управление на моторно превозно средство. В чл.51 ЗБЛД са уредени режимът и сроковете за валидност на този документ. Съгласно §1 т.2 б. „ж” от ДР на ЗБЛД „нередовен” български личен документ е този, който е с изтекъл срок на валидност, като в чл.81 ал.2 т.6 ЗБЛД е предвиден състав на административно нарушение - използване на нередовен български личен документ и административно наказание за това – „глоба” в размер от 30 до 200 лева. Сравнителната характеристика на относимата правна уредба по ЗДв.П и тази по ЗБЛД води до извод, че макар да удостоверява официално придобитата правоспособност за управление на МПС от съответна категория, изтичането на срока на валидност на свидетелството за управление на МПС не засяга придобитата вече правоспособност по смисъла на чл.150 и чл.150а от ЗДв.П. Допълнителен аргумент в полза на това тълкуване следва от факта на предвидената по ЗБЛД отделна, различна от ЗДв.П административно наказателна отговорност за нарушение, изразяващо се в ползване нередовен български личен документ, какъвто по смисъла на цитираната разпоредба на §1 т.2 б. „ж” от ДР на ЗБЛД е такъв с изтекъл срок на валидност. Тоест, разпоредбата на чл. 171 т. 2а ЗДв.П се отнася до водачи, които никога не са притежавали свидетелство за управление, както и когато водачът не притежава правоспособност за съответната категория, респект. до такива, на които същото е отнето по съответния ред, поради лишаване от правоуправление по съдебен или административен ред или поради загуба на правоспособност в изрично предвидените от закона случаи. В конкретния случай не е налице такава хипотеза.

Управлението на МПС с изтекло и неподновено свидетелство за управление на МПС представлява административно нарушение, което се изразява в неизпълнение на задължението на съответното лице да се снабди с нов редовен документ на мястото на стария, чийто срок на валидност е изтекъл. Това документно нарушение е различно от нарушението предвидено в чл. 171 т. ЗДв.П. Нарушението предвидено в тази разпоредба като предпоставка за налагане на принудителна административна мярка "прекратяване на регистрацията на МПС" се изразява в непритежаване на свидетелство за управление, а не в притежаване на свидетелство, което не е подновено, тоест на документ с изтекъл срок на валидност. Разпоредбата би следвало да се тълкува единствено в смисъл, че непритежаването на свидетелство за управление се приравнява на неправоспособност на съответния водач /включва непреминаване на съответното обучение, неполагане на съответните изпити и непридобиване на правоспособност на водач на МПС по съответния ред/. Неоправдано и несъразмерно е идентично да бъдат принудително ограничавани както неправоспособните водачи, така и водачите, които са правоспособни, но които по някаква причина в съответния момент нямат валиден документ, с който да удостоверят тази правоспособност. Несъмнено неправоспособните водачи представляват значителна опасност за движението по пътищата и тъй като същите не могат да бъдат ограничени с отнемане на свидетелството за управление на МПС, поради факта на непритежаването му, то логично е да бъдат ограничени с друга съответна по интензитет на въздействие принудителна мярка, а именно прекратяване на регистрацията на превозното средство за относително по-дълъг срок от 6 месеца до една година. Водачите, притежаващи правоспособност, но чийто документ, удостоверяващ тази правоспособност не е валиден, не представляват на това основание опасност за движението по пътищата, както и собствениците, предоставили свое МПС на такива водачи. Те по-скоро създават пречка за контролните органи да се уверят в момента и на място в тази им правоспособност. Затова е необосновано на тях да се налага респектиращото ограничение. По изложените съображения следва извод, че не са били налице предпоставките за прилагане на принудителната марка, наложена с обжалваната заповед. На следващо място от значение е, че оспорваната заповед е издадена при допуснато нарушение на принципа на съразмерност, заложен в чл.6 ал.1 АПК, според който административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. Действително, налагайки ПАМ в хипотезата на чл.171 т.2а ЗДв.П, административният орган действа при условията на обвързана компетентност, но същевременно дори когато преследва законоустановени цели, принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща необходимото за осъществяване на целта на закона. Последиците от издадената заповед са несъизмерими с преследваната цел по отношение собственика на МПС, което означава, че същата е постановена в противоречие с чл.6 ал.5 АПК. Както бе посочено, фактът, че лицето е управлявало МПС с изтекъл срок на валидност на свидетелството си за правоуправление, не може да бъде приравнен на приетото от административния орган непритежаване на СУМПС. Освен това, оспорената заповед не съдържа данни за категорията на МПС. След изм. на ЗДв.П мярка като приложената в случая и при идентични факти /вкл. с информация за категорията на МПС/, би била законосъобразен административен акт. Съответствието с материалния закон съгл. чл.142 ал.1 АПК, се проверява към момента на издаване на акта. В допълнение се отбелязва, че прилагането на оспорената принудителна административна мярка не само не би постигнало нито една от целите на административната принуда, но и ограничава правата на жалбоподателя в по-голяма степен от необходимото, тъй като го лишава от възможността да управлява притежаваното от него МПС в рамките на шест месеца при положение, че междувременно, макар и след издаване на заповедта, се е снабдил с валидно СУМПС. От друга страна, снабдяването с ново СУМПС означава, че лицето отговаря на всички изисквания, поставени към водачите на МПС, в т.ч. и на изискването за медицинска годност за управление на МПС, поради което нито то в качеството на водач, нито притежаваното от него МПС, представляват опасност за движението по пътищата.

На основание чл.172 ал.2 АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

            Отменя Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-1030-002456/30.11.2017г., издадена от М.М.- Началник група към ОД МВР – Пловдив, сектор Пътна полиция

Решението може да се обжалва пред Върховния Административен Съд, в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

 

 

Административен съдия :