Р Е Ш Е Н И Е

№ 279

гр.Пловдив, 12. 02 . 2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд - Пловдив, V състав, в публично заседание  на петнадесети януари,  две хиляди и осемнадесета  година в състав:        

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ

 при участието на секретаря  В.К., като разгледа докладваното от съдия Ботев  адм. дело № 3570  по описа на съда за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172 ал.5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на М.Х.П., с ЕГН **********, с адрес ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-1030-002066 от 17.10.2017 г. на началник група към ОД на МВР - Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с която на основание чл.171 т.2а от Закона за движението по пътищата е наложена мярка – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца и са отнети 2 бр. рег. табели ***и СРМПС № ***, за нарушение, установено с АУАН серия № ***от 17.10.2017 г. на младши инспектор при група „***“ сектор „СПС“ при ОД на МВР - Пловдив.

Жалбоподателят излага подробни съображения за незаконосъобразност на административния акт. Счита, че преди всичко ПАМ неправилно е наложена спрямо него, тъй като автомобилът е собственост на лизинговото дружество „ ***“ ЕООД, ЕИК ***, а ползвател на процесното МПС е юридическото лице „***“ ООД, ЕИК ***. П. твърди, че е  съсобственик на капитала, респ. съдружник, и управител на посоченото дружество, но мярката по чл.171 т.2а от ЗДвП е приложима само спрямо собственика на превозното средство, като в случая физическото лице не може да бъде субект на тази мярка. Изложени са подробни съображения и за допуснати съществени нарушения, накърняващи правото на защита. Иска се отмяна на наложената ПАМ.

Административният орган - началник група към ОД на МВР-Пловдив, сектор „Пътна полиция“, редовно призован, не изпраща представител и не изразява становище по основателността на жалбата.  

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-1030-002066 от 17.10.2017 г. на началник група към ОД на МВР - Пловдив, сектор „Пътна полиция“, на М.Х.П., на основание чл.171 т.2а от ЗДвП е наложена мярка – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца и са отнети 2 бр. рег. табели ***и СРМПС № ***, за нарушение, установено с АУАН серия № ***от 17.10.2017 г. на младши инспектор при група „***“ сектор „СПС“ при ОД на МВР - Пловдив.

На същата дата  - 17.10.2017 г., е съставен АУАН серия № ***на А.Д.Б., с ЕГН **********, за това, че не е спира на подаден сигнал със стоп-палка тип МВР от контролен орган и е управлявал лек автомобил „Мерцедес МЛ 350ЦДИ 4 матик“ с рег. № ***, със СУМПС след наложена принудителна административна мярка № 16-1030-002430 от 20.12.2016 г. – лицето е загубило правоспособността да управлява МПС поради изчерпване на всички контролни точки. Горното е квалифицирано като нарушения по чл.103 от ЗДвП  и чл.150 от с.з.

По делото липсват каквито и да било доказателства за качеството на лицата М.Х.П. и А.Д.Б.. От извършената служебна справка в ТР при АВ – Пловдив, съдът констатира, че двамата са съдружници с равни дялове в „***“ ООД, като М.П. е управител на същото.

Видно от приложеното по делото заверено копие на Свидетелство за регистрация част І, „Мерцедес МЛ 350ЦДИ 4 матик“ с рег. № ***, е регистриран на 21.06.2017 г., със собственик (С.1.1) и (С.4) (а) „***“ ЕООД, БУЛСТАТ *** и адрес: гр.***, а ползвател е (С.3.1.) „***“ ООД, Булстат ***, с адрес: - ***

По делото от страна на ответния административен орган не е представена справка за нарушител на А.Д.Б..

За доказване компетентността на издателя на процесната принудителна административна мярка е представено заверено копие на Заповед  № 317з-391/06.02.2017г. на директора на ОД на МВР-Пловдив, с която началникът на групи в сектор „Пътна полиция“ – Пловдив е оправомощен да прилага с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл.171 т.2а от ЗДвП.

Заповедта за прилагане на принудителна административна мярка № 17-1030-002066 от 17.10.2017 г. на началник група към ОД на МВР-Пловдив, сектор „Пътна полиция“ е връчена на жалбоподателя П. на 24.10.2017 г., а жалба срещу нея е входирана на 03.11.2017 г.

По административната преписка е приложен и Лизингов договор № 2483/19.06.2017 г., сключен между „***“ ЕООД, лизингодател, и „***“ ООД“, лизингополучател.

Съобразно установеното от фактическа страна съдът намира депозираната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна - адресат на наложената принудителна административна мярка и в рамките на 14-дневния срок за оспорване пред съд.

Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

По отношение спазването на административнопроизводствените правила, съдът счита следното:

Спецификата на мерките по чл.171 от ЗДвП изключва задължението на органа за предварително уведомяване на заинтересованите лица  за започване на административното производство по смисъла на чл.26 ал.1 от АПК.

От своя страна, разпоредбата на  чл.172 ал. 5 от ЗДвП  препраща към АПК единствено по отношение на обжалването на заповедта за налагане на принудителна административна мярка. В случая, оспорената заповед за прилагане на ПАМ  е издадена след констатирано нарушение, установено със съставения АУАН.

Всички посочени по-горе актове са издадени от надлежно упълномощени за целта органи.

В производството административният орган е съблюдавал основните принципа на административния процес - преди да издаде заповедта за прилагане на ПАМ е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая.

С оглед изложеното съдът намира, че органът не е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила, което да обосновава извод за отмяна на оспорения акт на това основание.

По отношение на съответствието на наложената ПАМ с материалноправните норми, съдът съобрази следното:

Съгласно приложимата в случая разпоредба на чл.171 т.2а от ЗДвП (действаща редакция, ДВ, бр.77 от 26.09.2017 г.) за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителната административна мярка прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление и/или е с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление - за срок от 6 месеца до една година.

Следователно, предпоставка за издаването на заповед по чл.171 т.2а от ЗДвП е извършено и съответно на хипотезата на правната норма административно нарушение, което се установява с акт за административно нарушение /АУАН/, съставен от компетентните длъжностни лица.

Следва да се отбележи, че всяка една от алтернативните хипотези на нарушенията, изброени в чл.171 т.2а от ЗДвП, предвижда „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство“ на собственик. В случая, мярката е наложена на М.Х.П., която е съсобственик на капитала, респ. съдружник, и управител на „***“ ООД, което пък дружество е само ползвател на процесния лек автомобил, подробно описан по-горе. Не е спорен фактът, и по делото е установено с писмени доказателства, че лек автомобил „Мерцедес МЛ 350ЦДИ 4 матик“ с рег. № ***, е регистриран на 21.06.2017 г., със собственик (С.1.1) и (С.4) (а) „***“ ЕООД, БУЛСТАТ *** и адрес: гр.*** – видно от свидетелството за регистрация на МПС и от Лизингов договор № 2483/102017 г., съгласно който пък, изрично е посочено, че прехвърлянето на собствеността на автомобила става при изтичане на договора или три месеца преди това, при определени условия (Раздел VI. т.1. и т.2.) 

Разпоредбата на  чл.171 т.2а от ЗДвП, при осъществяване на хипотезата на управление на моторно превозно средство от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление, гласи, че ПАМ се налага на собственика на управляваното ППС. В процесния случай, собственик е юридическото лице „***“ ЕООД, БУЛСТАТ ***, с правосубектност, различна от лицето М.Х.П., физическо лице, съсобственик на капитала, респ. съдружник и управител на „***“ ООД. Като не е съобразил този факт и е наложил мярката на физическо лице, което не е собственик на процесния автомобил, административният орган е допуснал нарушение на материалния закон.

С оглед гореизложеното, съдът счита, че обжалваната Заповед № 17-1030-002066 от 17.10.2017 г. на началник група към ОД на МВР-Пловдив, сектор „Пътна полиция“ е   материално незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена.

При този изход на спора и предвид липсата на претенции на страните за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива не се следват.

Водим от горното, Административен съд – Пловдив, V състав 

Р Е Ш И :

 ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-1030-002066 от 17.10.2017 г. на началник група към ОД на МВР-Пловдив, сектор „Пътна полиция“.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните 

                                                                                                  

                                            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: