РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 772

10.04.2018 г.

 

гр. Пловдив

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд-Пловдив, ХVІ състав, в открито заседание на седми март през две хиляди и осемнадесета година, председателствано от

 

 

СЪДИЯ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ

 

 

при секретаря Румяна Агаларева, като разгледа АХД № 3596 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е по реда на Глава десета от АПК.

Делото е образувано  по жалба на „С.” ООД, гр. Асеновград, ЕИК ***, представлявано от управителя М.Н.Х., чрез адвокат З., съдебен адрес: *** против Решение № 1446/03.11.2017 г. на Началника на Митница Пловдив.

 С жалбата се навеждат  доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт, като се иска решението да бъде отменено.

 В съдебно заседание – адв. З., пълномощник на дружеството – жалбоподател поддържа оспорването, претендира разноски, представя писмени бележки.

  Ответникът по жалбата – Началник Митница Пловдив, чрез юрк. С. оспорва жалбата.

  Пловдивският административен съд, след като обсъди и прецени всички събрани по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

На 16.12.2014г. дружеството декларира с ЕАД № ***допускането за свободно обръщение с крайно потребление /внос/ на стока - „печена леблебия" (cicer arientinum), 400 торби по 25 кг - общо 10 000 кг. В приложения към декларацията Фитосанитарен сертификат № 935556557/10.12.2014г. стоката е описана като „Roasted chickpea" (в превод печена леблебия) като е вписано и ботаническото й наименование cicer arientinum. В подадената, и приета от митническите органи декларация, стоката е класирана в ТАРИК код 2008 19 19 80.

Въз основа на извършен последващ контрол на декларирането, обхващащ точността и пълнотата на информацията в митническата декларация и придружаващите документи, митническите органи преценили, че описаната стока следва да се класира в ТАРИК код 2005 99 80 99.

Предвид тежестта на доказване в производството по обжалване, която е изцяло възложена на административния орган, който следваше да докаже фактическите и правни констатации, направени в обжалвания акт, митница Пловдив не успя да проведе такова доказване. От страна на представителя на административния орган не бяха представени доказателства и не бяха направени доказателствени искания, които да докажат пред съда правилността на издаденото решение.

Видно от документите в преписката, последващата проверка на дружеството е извършена на основание чл.84, ал.1, т.1 от ЗМ, вр. с чл.48 от Регламент № 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза. Според разпоредбата, митническите органи имат право да извършат последващ контрол чрез проверка на точността и пълнотата на информацията в декларациите и на придружаващите документи.

От представения по делото оригинал на процесната декларация е видно, че на гърба на същата има направени отбелязвания на митнически служители, извършили проверка именно на точността и пълнотата на информацията в представената им за проверка декларация, както и на придружаващите документи. В резултат на тази проверка, която всъщност представлява изпълнение на служебните им задължения, са направени и вписванията „ Документен контрол съответства" и „Одобрени тарифни номера за стоки 1-3 - описанието в кл.31 отговаря на ТК в кл.ЗЗ и на ТАРИК".Отбелязванията след извършен документен контрол и проверка на тарифното класиране установяват правилността им към момента на декларирането.Вдигането на стоките означава, че митническите органи не са установили несъответствия, непълноти или грешки и след като налозите са платени, за което са им представени съответните документи, стоките се освобождават за потребление.

Ясно е разграничена доказателствената тежест на страните и последиците от ненадлежно проведеното доказване. По общото правило на чл. 170, ал. 1 от АПК за администрацията е обвързаността да установи осъществяването на предпоставките за издаване на утежняващия административен акт.

  Действително разпоредбата на чл.84 от ЗМ дава възможност на митническите органи да извършват последващ контрол на декларирането.Този контрол обаче следва да бъде извършен по начин, който да позволява на проверяваното лице да се запознае с вида на проверката, с обхвата и с конкретните й параметри, за да може да се защити адекватно. Както в писмото, с което дружеството е уведомено за предстоящото издаване на решението, така и в самото решение, като мотиви административния орган е изложил общите постановки на регламентите, уреждащи въпроса за тарифното класиране на стоката, без да уточнява какво точно е довело до определянето на нов код за тази стоката - дали описанието на същата, дали тълкуването на номенклатурата, или по друга причина. По отношение начина на описание на стоката, липсват мотиви, че то е непълно, погрешно или друго. По отношение тълкуването на Номенклатурата, в Решението е вписано, че са съобразени правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на КН, забележка 3 към глава 20 и обяснителните бележки към ХС за позиция 2005 -без да се конкретизира какво точно е довело до промяна становището на митническата администрация относно кода на стоката.Правила 1 и 6 са твърде общи и не дават яснота за необходимостта от промяна в кода на конкретната стока. В забележка 3 към глава 20 е предвидено в определения от митническите органи код да влизат продукти от три други глави, като не е уточнено коя органът отнася към внесената стока. Задължението за мотивиране, като изискване за законосъобразност на административния акт е въведено именно поради спецификата на всеки отделен случай и като гаранция за спазване правото на всяко лице да организира правото си на защита. В Доклада от извършената проверка се прави извод за дължимост на допълнителни вземания само въз основа на „изложеното в писмото на ЦМУ". В писмо на ЦМУ peг. №32-213939/02.08.2017 г. липсва каквато и да било яснота дали изобщо се касае за случаите на внос като процесния, защото е посочена като грешна позиция 2008, без останалите уточняващи цифри, няма мотиви какви са „установените нередовности", кога и за какво е бил въведен рисковия профил, какво следи той, дали засяга посочения от дружеството тарифен код, и дали препраща към разпоредби, които дават възможност на митническите органи да извършват проверки назад във времето, или касае само бъдещи вносове. В изпратената административна преписка липсват документи, които да дават яснота по тези въпроси и да доказват правилността на решението. От друга страна, видно от декларацията за внос и фитосанитарния сертификат, приложен към нея, се внася печена леблебия, като описанието на стоката във всички документи е еднакво. Но така или иначе, в случая може само да се предполага какво точно е липсвало или е било нередно в документите, което отново препятства възможността за използване различните методи за процесуална защита. Съгласно разпоредбата на чл.12 от Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 г. относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа, всяка година Комисията приема регламент, възпроизвеждащ цялостната версия КН и митническите ставки съгласно Общата митническа тарифа, като взема под внимание измененията на Съвета и Комисията, който регламент се публикува в Официален вестник на Европейския съюз не по-късно от 31 октомври и се прилага от 1 януари на следващата година. След като в писмото - основание за започването на проверката липсва каквато и да било информация за това какъв период е проверяван и дали датата на вноса влиза в него, изразените в Доклада съображения за дължимата ставка на митото през 2014, 2015 и 2016 г. не следва да бъдат разглеждани при постановяване на решението, още повече, при липса на мотиви и по отношение на ставката, при която е обмитено и изчислените въз основа на нея размери на внесените към 16.12.2014 г. мито и ДДС, колко и какви митнически или публични задължения е заплатило дружеството, дали има различие в параметрите за облагане, в процента на дължимия данък, наличието на квоти и други, които да са взети предвид. В този смисъл, описаната в Решението фактическа обстановка е и непълна.

Задължителните реквизити по чл.59, ал.2, т.4 от АПК са част от писмената форма на административния акт, посочването на фактическите и правните основания представляват мотивите за издаването му и са предпоставка за неговата законосъобразност. Изискването за мотивировка, изведена от конкретни доказателства, представлява една от гаранциите за законосъобразност на акта, които законът е установил за защита на правата на страните в административното производство. В конкретния случай, Решението не съдържа такива мотиви, поради което, като постановено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, е незаконосъобразно.

Изложените съображения обосновават крайния извод за незаконосъобразност на оспореното Решение, поради което същото ще следва да бъде отменено, а административната преписка – изпратена на ответника за ново провеждане на административното производство при съобразяване с дадените в настоящото решение задължителни указания по прилагането и тълкуването на закона. При повторното разглеждане на преписката следва да бъдат изложени мотиви в насоките, посочени по-горе в настоящото решение.

 Митница – Пловдив следва да заплати направените от жалбоподателя разноски по делото в размер на общо 350 лева.

 

Воден от горното, на основание чл. 172, ал.2, предл. второ от АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение № 1446/03.11.2017 г. на Началника на Митница Пловдив.

ИЗПРАЩА административната преписка на Началник Митница - Пловдив за провеждане на административното производство при съобразяване с дадените в настоящото решение задължителни указания по прилагането и тълкуването на закона.

ОСЪЖДА Митница – Пловдив да заплати на С.” ООД, гр. Асеновград, ЕИК ***, представлявано от управителя М.Н.Х. сумата от 350лв. /триста и петдесет ле­ва/  разноски по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховния административен съд на Република България.

 

 

СЪДИЯ: