Р Е Ш Е Н И Е

№ 1003

гр. Пловдив, 04.05.2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, пети състав, в открито заседание на 13,04,2018 година  в състав

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ

и секретар П. Цветкова,   като разгледа докладваното от председателя АД № 3663 по описа за 2017г. на Административен съд – Пловдив, намира за установено следното:

Производството е по реда на  чл. 145, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 172, ал. 5 от ЗДП.

Жалбоподателят О. Е. П. с ЕГН ********** с адрес ***, чрез адв. В.  обжалва Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-1030-002459/02.12.2017 г. на Началник Група към ОДМВР Пловдив, сектор Пътна полиция,  с която й е наложена санкция по чл. 171, т.2а от ЗДП – прекратяване регистрацията на ППС за срок от 6 месеца. В жалбата се твърди, че горната заповед е незаконосъобразна, не оспорва констатираното с АУАН и описаното в заповедта нарушение, но счита, че последната е  постановена при нарушение на закона, поради което я обжалва в срок. Оспорва се правното основание за налагане на ПАМ - чл.171, т.2а от ЗДвП и нормата  касаеща собствеността на МПС.

Ответникът - НАЧАЛНИК СЕКТОР „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“ при ОД на МВР – гр. Пловдив редовно уведомен , не изразява становище по основателността на подадената жалба.

Окръжна прокуратура Пловдив – редовно призована, не встъпва в процеса.

По допустимостта на жалбата, съгласно чл. 149, ал.1 от АПК административните актове могат да се оспорят в 14-дневен срок от съобщаването им, а според ал.2 мълчаливият отказ или мълчаливото съгласие може да се оспори в едномесечен срок от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе.  Съгласно ал.3 от същата правна норма, когато актът, мълчаливият отказ или мълчаливото съгласие са били оспорени по административен ред, срокът по ал. 1, съответно по ал. 2, започва да тече от съобщението, че по-горестоящият административен орган се е произнесъл с решение, а ако органът не се е произнесъл - от крайната дата, на която е следвало да се произнесе.

В случая, видно от щемпела  към процесната заповед /л.20/ същата е получена лично от жалбоподателя на 12,12,2017г.,  а на 19,12,2017г. е обжалвана директно пред настоящият административен съд, от лице което има правен интерес да направи това,  поради което  следва да се приеме за процесуално  допустима.

Административен съд - Пловдив, в настоящия състав, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата на страните, намери за установено следното от фактическа страна:

От приложената административна преписка / л. 3-22/ съдът приема за установено , че на 02,12,2017г. около 02.44ч. жалбоподателя е управлявал товарен автомобил марка  Фолксваген Туран  с рег № РВ 4114 ТА, под въздействието на алкохол с концентрация от 0,61 промила , установена с техническо средство „Дрегер-Алкотест 7510“ .  На жалбоподателят е издаден и  талон за медицинско изследване № 0039797. За горното на П. е съставен  АУАН № 17-1030-009198 , а впоследствие и  НП № 17-1030-009198 , с което е наложена глоба в размер на 500лева и е лишена от право на управление на МПС за срок от 6 месеца , на основание чл. 174, ал. 1       т. 1 от ЗДП.

По делото няма доказателства дали горното НП е влязло в сила.

Отделно от горното на П. е наложена / л.9/  и друга ПАМ № 17-1030-002458 от 02,12,2017г.  с която й е временно отнето СУМПС № ***, за не повече от 18 месеца.

Съдът приема горната фактическа обстановка , въз основа на приложените писмени доказателства по делото, вкл. и от твърденията в жалбата.

Процесната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка  № 17-1030-002459 от 02,12,2017г. е  издадена от Матей В. Матов – Началник група в Сектор Пътна полиция  при ОДМВР гр.Пловдив, с която му е наложена санкция по чл. 171, т.2а от ЗДП – прекратяване регистрацията на ППС за срок от 6 месеца и е отнето СУМПС № ***.

От приложената справка за водач от ответника / л. 30 /  се установява че жалбоподателя е санкциониран за горното деяние , като е  издадено НП.

В хода на съдебното производство към доказателствения материал се приобщиха  изпратената с писмо админ. преписка / л.19-40/ , в която са приложени  заповед № 317з-391/06.02.2017г. на директора на ОДМВР – Пловдив и Заповед № 81213/1524 /09.12.2016г., с които са оправомощени длъжностни лица, сред които и началниците на сектор „ПП” към ОД на МВР да налагат принудителни административни мерки (ПАМ), включително по чл.171 от ЗДвП,  както и  АУАН от 02,12,2017г, ДЗ на полицейски служител и възражение от П..  Приложени са справки за водача , талони за медицински изследвания и други.

При така установеното от фактическа страна настоящият съдебен състав намира следното от правна страна:

Страните  не спорят по фактите, доколкото жалбоподателя твърди че неправилно е санкциониран, тъй като  тя не е собственик на МПС-то.

Видно от приложеното извлечение  / л.28/ от ТР се установява че О.П. е управител на  о. ЕООД С ЕИК ***от 2000г. и до момента, а видно от мотивите на процесната ПАМ се установява че процесното МПС е собственост на горното дружество.

Съгласно изложеното във възражението на П. срещу АУАН от 02,12,2017г. / л.27/ тя не оспорва факта , че е употребила малко алкохол , а твърди че отчетените стойности  от уреда са неточни , предвид вземаните от нея лекарства. Сама заявява , че не е успяла да  даде кръвна проба въпросната нощ.

Спорът между страните е относно правилното приложение на материалния закон.

Предвидените в чл.171, ал.1 от ЗДвП /в редакция към ДВ, бр. 97 от 05.12.2017 г/ правни последици не представляват административни наказания, а принудителна административна мярка /ПАМ/. По смисъла на чл. 171, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. По своето правно естество заповедта за налагане на ПАМ е отежняващ индивидуален административен акт и се регулира от нормите на АПК.

 Оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган, което се установи от приетата по делото/ л.32/  оправомощителна Заповед № ***на Директора на ОДМВР Пловдив. Същият е мотивиран, като са посочени фактически и правни основания.

Административният орган изчерпателно е описал допуснатите от жалбоподателя нарушения, което опровергава оплакванията на жалбоподателя за липса на мотиви.  

При издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

В настоящия случай жалбоподателя оспорва факта, че на 02,12,2017г. незаконосъобразно му е издадена процесната ПАМ  № 17-1030-002459 от 02,12,2017г.   издадена от Матей В. Матов – Началник група в Сектор Пътна полиция  при ОДМВР гр.Пловдив, с която му е наложена санкция по чл. 171, т.2а от ЗДП, т.е.  прекратяване регистрацията на ППС за срок от 6 месеца и е отнето СУМПС № ***.

В мотивите на процесната ПАМ АНО е посочил че П. е управлявала МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително, с което виновно е нарушила чл. 5, ал. 3 , т.1 , предл.1 от ЗДП.

Съгласно непротиворечивата практика на ВАС доказателствата и фактите по делото следва да се обсъждат , към момента на установяване на нарушението , в случая към момента на издаване на   процесната Заповед за прилагане на административна мярка , т.е. към 02,12,2017г.

Законодателя в  чл. 5, ал. 3 , т.1 , предл.1 от ЗДП  е предвидил, че „ На водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда“ .

По отношение на съответствието на наложената ПАМ с материалноправните норми, съдът съобрази следното:

Съгласно приложимата в случая разпоредба на чл.171 т.2а от ЗДвП (действаща редакция, ДВ, бр.77 от 26.09.2017 г.) за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителната административна мярка прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление и/или е с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление - за срок от 6 месеца до една година.

Следователно, предпоставка за издаването на заповед по чл.171 т.2а от ЗДвП е извършено и съответно на хипотезата на правната норма административно нарушение, което се установява с акт за административно нарушение /АУАН/, съставен от компетентните длъжностни лица.

Следва да се отбележи, че всяка една от алтернативните хипотези на нарушенията, изброени в чл.171 т.2а от ЗДвП, предвижда „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство“ на собственик. В случая, мярката е наложена на О.П. , която е собственик на капитала  и управител на „о.“ ЕООД с ЕИК ***, което пък дружество е само ползвател на процесния лек автомобил, подробно описан по-горе. Не се спори от ответника , а това е посочено и в процесната ПАМ, че товарен автомобил марка  Ф. Т.  с рег № ***е собственост на „о.“ ЕООД с ЕИК ***.

Разпоредбата на  чл.171 т.2а от ЗДвП, при осъществяване на хипотезата на управление на моторно превозно средство от лице след употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда гласи, че ПАМ се налага на собственика на управляваното ППС. В процесния случай, собственик е юридическото лице о.“ ЕООД С ЕИК ***с правосубектност, различна от лицето – жалбоподател О.П., физическо лице, собственик на капитала, респ. управител на дружеството.

 Като не е съобразил този факт и е наложил мярката на физическо лице, което не е собственик на процесния автомобил, административният орган е допуснал нарушение на материалния закон.

Както по-горе се каза на П. е наложена / л.9/  и друга ПАМ № 17-1030-002458 от 02,12,2017г.  с която й е временно отнето СУМПС № ***, до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, за същото нарушение. От направената справка в ПАС съдът не установи въпросната ПАМ № 17-1030-002458 да е обжалвана,  освен  процесната № 17-1030-002459,   с която е прекратена регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.

Т.е. П. не оспорва отнемането на личното  й СУМПС, а оспорва само прекратената регистрация на ППС – Ф. Т.,  с рег № ***, собственост на „о.“ ЕООД с ЕИК ***, за срок от 6 месеца.

С оглед гореизложеното, съдът счита, че обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-1030-002459/02.12.2017 г. на Началник Група към ОДМВР Пловдив, сектор Пътна полиция,  с която й е наложена санкция по чл. 171, т.2а от ЗДП – прекратяване регистрацията на ППС за срок от 6 месеца е   материално незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена.

При този изход на спора и предвид липсата на претенции на страните за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива не се следват.

Водим от горното, Административен съд – Пловдив, V състав

Р Е Ш И :

 ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-1030-002459/02.12.2017 г. на Началник Група към ОДМВР Пловдив, сектор Пътна полиция.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните .                                                                                            

                                            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: