РЕШЕНИЕ

№1227

гр. Пловдив,  30.05.2018 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXVІІІ състав в открито заседание на петнадесети март две хиляди и осемнадесета  година в състав:

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ

 при секретаря Стефка Костадинова и прокурор Тодор Павлов, като разгледа докладваното от съдия Вълчев административно дело № 3735 по описа на съда за 2017год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл.203 и следващите от АПК, във връзка с чл. 1, ал.2 от Закон за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Образувано е по искова молба на Ч.Б.Б., ЕГН **********,  с адрес *** срещу ОД на МВР гр.*,  като ищеца претендира да получи сумата в размер на 350 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди – платено адвокатски хонорар за осъществено процесуално представителство по АНД № 629/2017 год. на Районен съд - Пловдив, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 16 – 1030-010933 от 30.12.2016 г. на Началник група в Сектор ПП към ОД на МВР *, в частта му по т.2, с което на ищеца в настоящото производство са наложени административни  наказания глоба от 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за шест месеца на основание чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП за нарушение на чл.103 от ЗДвП и е потвърдено, в частта му по т.1, с което на ищеца е наложено административно  наказание глоба от 20 лева на основание чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП за нарушение на чл.94, ал.3 от ЗДвП. Ищецът претендира  законната лихва, от предявяване на иска до нейното окончателно изплащане. 

Ответникът Областна дирекция на МВР – *, чрез  писмен отговор на процесуалния си представител гл. юрисконсулт Ивелина Пенкова изразява становище за недопустимост и неоснователност на иска. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в производството пред ПРС. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Участвалият в производството прокурор – представител на Окръжна прокуратура – гр.Пловдив изразява становище за основателност на претенцията.

Искът е предявен от надлежна страна и в срок, затова същият е процесуално допустим. Разгледан по същество е  основателен по следните съображения :

От фактическа страна съдът намира за установено следното:

С Наказателно постановление № 16 – 1030-010933 от 30.12.2016 г. на Началник група в Сектор ПП към ОД на МВР *, на ищеца в настоящото производство са наложени административни наказания глоба от 20 лева на основание чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП за нарушение на чл.94, ал.3 от ЗДвП, както и 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за шест месеца на основание чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП за нарушение на чл.103 от ЗДвП. НП е обжалвано по съдебен ред. С решение № 1234 от 04.07.2017 г., постановено по АНД № 629/2017 г., състав на РС Пловдив е отменил наказателното постановление, в частта му по т.2, с което на ищеца в настоящото производство са наложени административни  наказания глоба от 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за шест месеца на основание чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП за нарушение на чл.103 от ЗДвП и е потвърдил НП, в частта му по т.1, с което на ищеца е наложено административно  наказание глоба от 20 лева на основание чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП за нарушение на чл.94, ал.3 от ЗДвП. Решението е влязло в законна сила на 26.07.2017г. (видно от отбелязването върху заверения препис от Решението, приложено на лист 5-8 по делото).

По делото е приложено за послужване АНД 629/2017 по описа на Районен съд Пловдив.

По делото пред ПРС е приложен договор за правна защита и съдействие от 06.03.2017г. (лист 16 гръб от АНД 629/2017), сключен между ищеца и адвокат С.К., с предмет процесуално представителство пред ПРС по АНД 629/2017, като в договора уговореното възнаграждение е в размер на 350 лева и е отбелязано, че сумата е изплатена изцяло и в брой.

При така изяснената фактическа обстановка, на база събраните и обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност доказателства, съдът намира за установено следното от правна страна:

Предявен е иск с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, във вр. с чл.203 ал.2 от АПК, с който се претендира обезщетение за причинени имуществени вреди, вследствие на отменено с влязло в сила съдебно решение наказателно постановление. Претенцията е заявена срещу процесуално легитимиран на основание чл.205 от АПК ответник по иска – ОД на МВР - *, към което юридическо лице принадлежи издалият отмененото НП административен орган. Разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ сочи, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, като исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ. Фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ изисква кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата (или общината) при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; настъпила вреда от такъв административен акт или от действието или бездействието; и  причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата и общините по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. По своята същност, дейността по административно наказване е форма на административна дейност и по-точно това е правораздавателна или санкционна форма на административна дейност, която е израз на изпълнителната функция или власт като част от държавната власт, съобразно принципа на разделението на властите. В разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ основно изискване е вредите да са резултат (при или по повод) от изпълнение на административна дейност. Ето защо обстоятелството, че санкционната дейност е форма на административна дейност не дава основание вредите от нея да се изключат от приложното поле на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ поради правораздавателния й характер. В този смисъл е и Тълкувателно постановление №  2/2014 от 19 май 2015 год. по тълкувателно дело № 2 по описа за 2014 г. на ВКС, Общото събрание на Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, в мотивите на което е прието, че за квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател. Независимо, че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и въпреки че поражда наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност. Неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Законодателят не предвижда ред за присъждане на разноски в производствата по ЗАНН. Доколкото искът по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие незаконосъобразно наказателно постановление, действия или бездействия в рамките на административно наказване, то и исканията за обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване подлежат на разглеждане по същия ред. По отношение на доказването на елементите от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, настоящия съдебен състав приема, че от събраните в хода на производството доказателства следва да се приеме, че безспорно в случая е налице незаконосъобразна дейност на административен орган, претърпени от ищеца имуществени вреди и наличие на причинно-следствена връзка между незаконосъобразната административна дейност и настъпилия  вредоносен резултат. Наличието на постановено и влязло в сила Решение, постановено по  АНД №629/2017г. на Районен съд - Пловдив, с което наказателното постановление е отменено в частта му по т.2, с което на ищеца в настоящото производство са наложени административни  наказания глоба от 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за шест месеца на основание чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП за нарушение на чл.103 от ЗДвП, следва да се приеме като безспорно доказателство за наличието на незаконосъобразна дейност на административния орган.

По отношение на претендираното обезщетение в размер на 350 лева, съставляващи заплатената от ищеца сума за правна защита и съдействие и за процесуално представителство по АНД № 629/2017 год. по описа на ПРС, настоящия съдебен състав счита следното: От представения в приложеното по делото АНД № 629/2017 договор за правна защита и съдействие, действително се установява заплащането на  сумата от 350 лв. от страна на Ч.Б. на адв.К., съгласно направеното отбелязване в договора за правна защита и съдействие. Но по отношение на така заплатената сума следва да се съобрази, че НП е потвърдено в една част, поради което съдът следва да определи размера на обезщетението съразмерно на уважената и отхвърлената част. Тъй като НП е потвърдено в частта, с която на ищеца е наложена глоба в размер на 20 лв. и отменено в частта, с която на ищеца са наложени административни  наказания глоба от 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за шест месеца, настоящия съдебен състав, счита че обезщетение в размер на 300 лв. е съразмерно. За разликата над сумата от 300 лв. до 350 лв., съдът намира иска за неоснователен, с оглед потвърдената част на НП и като такъв следва да бъде отхвърлен.

Настоящият състав намира за основателно и направеното акцесорно искане за присъждане на лихви върху така определеното обезщетение в размер на 300 лв., поради което и следва да бъдат присъдени такива, в размер на законната лихва, считано от 28.12.2017г.  - предявяване на исковата молба в съда – до окончателното изплащане на сумата.

С оглед изхода на делото, от страна на ищецът не е направено искане за присъждане на разноските по настоящото дело, поради което и такива не се дължат от ответната страна.

Мотивиран от гореизложеното, Пловдивският Административен съд, ХXVІІІ състав,

Р  Е  Ш  И :

ОСЪЖДА  Областна дирекция на МВР-*, гр.*, ул.“К.Б.“ 7 да заплати на Ч.Б.Б., ЕГН **********,  с адрес *** сумата в размер на 300 лв./триста лева/, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от  28.12.2017г. до нейното окончателно изплащане, като

ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част, относно присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер над 300лв. до претендирания размер от 350лв.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

СЪДИЯ: