Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 216

 

гр. Пловдив, 02 февруари 2018 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на двадесет и девети януари, две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                      НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,

при секретаря Диана Караиванова, като разгледа административно дело №3757 по описа на съда за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Н.К.В.,***, представляван от адвокат Илка Г.- пълномощник, обжалва Заповед №17-0239-000306 от 11.10.2017г. на началника на Районно управление (РУ), гр. Асеновград, при Областна дирекция на “МВР” (ОД на “МВР”), гр. Пловдив, за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) “прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство (ППС), представляващо автомобил марка “Фолксваген Транспортер”, собственост на жалбоподателя В., за срок от 180 дни”; както и отнемането на два броя табели с регистрационен номер №РВ***.  

Претендира се отмяна на заповедта поради незаконосъобразност.

Ответникът- началник на РУ- Асеновград при ОД на “МВР”- Пловдив, не се явява, не се представлява и не изразява становище по жалбата.

Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

По допустимостта на жалбата съдът констатира следното:

Съгласно чл.172, ал.5, обжалването на ПАМ от вида на процесната (чл.171, т.2а от ЗДвП), се извършва по реда на АПК, като кодексът дава възможност за оспорване на индивидуалните административни актове относно тяхната законосъобразност, както по административен, така и по съдебен ред. В случая, оспорената заповед (лист 5, 6) е връчена на жалбоподателя В. на 29.11.2017г., видно от направеното върху заповедта нарочно отбелязване (лист 5а). От своя страна, жалбата (лист 4) е подадена чрез РУ- Асеновград на 13.12.2017г. или в рамките на законоустановения срок. Освен това, жалбата е подадена и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а разгледана по същество е основателна.  

Въз основа на приетите по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 10.10.2017г., около 19:40ч. е извършена проверка от служители в РУ- Асеновград, в гр. Асеновград, на кръстовището между улиците *****и ******. В рамките на проверката е установено, че жалбоподателят В. управлява собствения си лек автомобил, марка “Фолксваген”, с рег. №РВ***. На В. е направена проверка с техническо средство, представляващо дрегер “Алкотест 7510”, с фабричен №ARDM, при което е отчетено съдържание на алкохол от 0,95 промили в издишания от В. въздух. За установеното в рамките на проверката Д.Г.Ф.- младши автоконтрольор в РУ- Асеновград при ОД на “МВР”- Пловдив, съставя акт за установяване на административно нарушение (АУАН), Серия Д, бланков №034210 от 10.10.2017г. (лист 13), с който деянието на В., представляващо управление на ППС под въздействието на алкохол, се квалифицира като административно нарушение по смисъла на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Според посочения АУАН, при съставянето на същия са иззети като доказателства: свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) №****; контролен талон (КТ) №4944537; свидетелство за регистрация на моторно превозно средство (СРМПС), вероятно част ІІ (малък талон), с №224475; както и два броя регистрационни табели с рег.№РВ***.

Също така, Д.Ф. издава на жалбоподателя В. талон по образец за изпращане на медицинско изследване /Приложение №1 към чл.4, ал.3 от Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози (Наредба №1/19.07.2017г.)/ с №0005963 (лист 14), за явяване в болнично заведение до 20:45ч. на 10.10.2017г. Видно от посочения талон, същият е връчен на В. в 20:00ч. на 10.10.2017г. Според приетото по делото заверено копие на Протокол №908 от 12.10.2017г. (лист 16) за химическа експертиза за определяне на концентрацията на алкохол в кръвта, в изпратените за изследване проби кръв, взети от Н.В., е доказано наличието на 0,64 промили етилов алкохол в кръвта.

Вероятно на същата дата (10.10.2017г.) е изготвена справка за собствеността на автомобила с рег.№РВ*** (лист 31), според която справка автомобилът е собственост на Н.К.В.; изготвена е нарочна справка за нарушител/водач (листи 7-8), според която справка Н.К.В. притежава СУМПС №**** от 19.03.2012г. (валидно до 14.02.2022г.), контролен талон (КТ) №4944537, придобити категории С В DE М D АМ ТКТ ВЕ СЕ; след което е издадена оспорената в настоящето производство заповед.  

При така описаната фактическа обстановка, съдът намира производството за проведено при липсата на съществени нарушения на процесуалните правила.

Според разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП, ПАМ по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква “а”, т.6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.  

Като доказателство по делото е прието заверено копие на Заповед №8121з-1524 от 09.12.2016г. (лист 30) на министъра на вътрешните работи, с която заповед са определени служби (основни структури на МВР) за контрол по ЗДвП, между които и Областните дирекции на МВР. Прието е заверено копие на Заповед с №317з-391 от 06.02.2017г. (листи 9-10) на директора на ОД на ”МВР”- Пловдив, с която заповед началниците на РУ (районни управления) на МВР при ОД на “МВР”- Пловдив са оправомощени да прилагат с мотивирана заповед ПАМ по чл.171, т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5, б”а” и т.6 от ЗДвП. Така посоченото определяне на служби за контрол по ЗДвП от страна на министъра на вътрешните работи, както и оправомощаването на ответника в производството от страна на ръководител на служба за контрол съдът намира за надлежно направени, поради което оспорената заповед се явява издадена от компетентен орган.  

Разбира се, по делото не са ангажирани доказателства, че С.В.М.действително заема длъжността началник на РУ- Асеновград при ОД на “МВР”- Пловдив към 11.10.2017г., но тъй като по отношение на това обстоятелство между страните няма формиран спор, то следва да се приеме за установено, че това е така.  

Освен това, настоящият състав на съда намира оспорената заповед за издадена в съответствие с изискванията за форма на административните актове по смисъла на чл.59, ал.2 от АПК, предвид направеното в същата посочване на фактическите и правни основания, послужили за издаването на заповедта, както и редът за нейното оспорване.

Според посочената като правно основание за прилагане на процесната ПАМ разпоредба на чл.171, т.2а от ЗДвП, в приложима редакция, за срок от 6 месеца до една година се прекратява регистрацията на ППС на собственик, който управлява моторно превозно средство (МПС), без да притежава съответното свидетелство за управление и/или е с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление.  

В случая, обстоятелството, че В. управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда се явява несъмнено установено, както посредством извършената проверка на място с техническо средство, представляващо дрегер “Алкотест 7510”, с фабричен №ARDM; така и посредством изготвената химическа експертиза по реда на Наредба №1/19.07.2017г., като същото не е спорно между страните.

Съответно, на 10.10.2017г. е налице управление на МПС от лице, с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 промили, поради което е налице хипотезата на чл.171, т.2а, пр.2 от ЗДвП.

На следващо място обаче, субект на ПАМ по смисъла на чл.171, т.2а е собственикът на ППС.

По делото е прието копие на Договор за покупко-продажба на МПС от 01.10.2002г. (лист 23), нотариално заверен на 01.10.2002г., по силата на който договор Н.В. придобива собствеността върху лек автомобил, марка “Фолксваген“, модел “Транспортер”, с рег.№РВ***. Прието е копие на Удостоверение за граждански брак от 24.12.1989г. (лист 24), според което удостоверение на 24.12.1989г. Н.(й) К.В. и Х.Г.Т.(В.) са сключили граждански брак. Според чл.19, ал.1 от отменения Семеен кодекс (СК-1985г., отм.), озаглавен Съпружеска имуществена общност (СИО), вещите и правата върху вещи, както и паричните влогове, придобити от съпрузите през време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи независимо от това, на чие име са придобити.  

А според чл.21 от Семейния кодекс (СК, в сила от 01.10.2009г.), озаглавен Съпружеска имуществена общност (СИО), вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити.

Предвид посоченото, според настоящия състав на съда, процесният автомобил, марка “Фолксваген Транспортер”, с рег.№РВ***, е притежаван в режим на СИО от жалбоподателя и съпругата му Х. В., поради което този автомобил не може да бъде обект на ПАМ по смисъла на чл.171, т.2а от ЗДвП.

Следователно, като постановява ПАМ- прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, както и отнемането на два броя табели с регистрационен номер №РВ***, ответникът в настоящето производство постановява акта си в противоречие с материалниалноправни разпоредби. Посоченото обстоятелство обуславя незаконосъобразността на оспорената в настоящето производство заповед и представлява достатъчно основание за нейната отмяна.

Наред с посоченото до тук, прилагането на процесната ПАМ има за цел да се осигури безопасността на движението по пътищата и да се преустановят административните нарушения. От своя страна, принципът на съразмерност, нормативен израз на който е разпоредбата на чл.6, ал.2 от АПК, изрично установява, че административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В настоящия случай, прекратяването на регистрацията, чрез сваляне на регистрационните табели на автомобила с рег.№РВ***, препятства възможността за движението му по пътищата, респективно препятства и правото на съпругата на жалбоподателя да ползва автомобила по неговото предназначение. Посоченото, според настоящия състав на съда, представлява нарушение на принципа на съразмерност. Следователно, оспорената в настоящето производство ПАМ се явява постановена и в противоречие с целта на закона, което обстоятелство също е достатъчно за нейната отмяна.

По делото няма направи искания за присъждане на разноски, поради което такива не следва да бъдат присъждани на страните.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед №17-0239-000306 от 11.10.2017г. на началника на Районно управление, гр. Асеновград, при Областна дирекция на “МВР”, гр. Пловдив, за прилагане на ПАМ по отношение на Н.К.В., ЕГН **********,***, представляваща “прекратяване на регистрацията на ППС- автомобил марка “Фолксваген Транспортер”, собственост на Н.К.В., за срок от 180 дни”; както и отнемането на два броя табели с регистрационен номер №РВ***.  

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Адм. съдия:.../П/......................

/Н.Бекиров/