О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№2313

 

Град Пловдив,  20 ноември 2017 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         Административен съд – Пловдив, ХVІІІ състав, в закрито заседание на двадесети ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ЙОРДАН РУСЕВ

 

като разгледа адм. дело № 3237 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

            Постъпили са жалби от ЧСИ Б.Я., рег. № **, район на действие Софийски гра**и съд, адрес на кантората № **и Столична община, Дирекция „Ревизии и събиране на вземанията“ ** , против Решение № 440 от 20.10.2017 г. на Директора на ТД на НАП гр. Пловдив, с което е отменено разпореждане за изпълнение на запор на банкова сметка *** „ **“ ЕООД в банка „**“ АД по изпълнително дело № 20178570401195 от Б.Я. – ЧСИ с район на действие – Софийски гра**и съд, рег. № ** на Камарата на частните съдебни изпълнители, по жалба вх. № 70-00-10932/06.10.2017 г. по регистъра на ТД на НАП Пловдив, подадена от „ **“ ЕООД с ЕИК ** чрез юриск. М.С.– представител по пълномощие, с адрес за кореспонденция **като незаконосъобразно и е изпратена преписката на ЧСИ Б.Я. за предприемане на действия по компетентност съобразно мотивите на решението, както и за произнасяне по жалба вх. № 70-00-10932/06.10.2017 г. по регистъра на ТД на НАП Пловдив, подадена от „ **“ ЕООД в частта, с която е направено искане за таксите и разноските по изпълнително дело № 20178570401195.

Настоящият състав на Административен съд - Пловдив намира така подадената жалба за процесуално недопустима за разглеждане по следните съображения:

Изпълнително дело № 20178570401195 е било образувано от ЧСИ Б.Я. по възлагане с възлагателно писмо рег. № СФР 17-ДИ11-1063/22.08.2017 г. от Столична община за принудително събиране на наложена имуществена санкция, на основание чл. 426, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 2, ал. 2 и ал. 3 от ЧСИ. Изпратена е Покана за доброволно изпълнение с изх. № 14247/07.09.2017 г. на длъжника „ **“ ЕООД с приложено копие от НП, с която на основание чл. 428, ал. 1, изр. второ от ГПК, длъжникът е поканен в двуседмичен срок от връчване на поканата на изпълни доброволно задължението си, ако не стори това в дадения срок, ЧСИ пристъпва към принудително изпълнение по ГПК. С поканата за доброволно изпълнение длъжникът е уведомен за актуалния размер на задълженията си, като същевременно съгласно чл. 428, ал. 2 от ГПК е посочено, че му е наложен запор на банковите сметки. Поканата е връчена на 12.09.2017 г. Междувременно, на 05.09.2017 г. наложеният запор е изпълнен и от банковата сметка в Банка „**“ АД е изплатена сума в размер на 1867,60 лв., какъвто е размерът по изпълнителното дело.

Така постановеното разпореждане за изпълнение на наложения запор на банковата сметка на „ **“ ЕООД е било обжалвано по реда на чл. 266, ал. 1 от ДОПК, като по повод на жалба вх. № 70-00-10932/06.10.2017 г. по регистъра на ТД на НАП гр. Пловдив, е било постановено Решение № 440 от 20.10.2017 г. на Директора на ТД на НАП гр. Пловдив, с което на основание чл. 267, ал. 2, т. 3 от ДОПК, разпореждането като незаконосъобразно е било отменено и преписката на основание чл. 267, ал. 3 от ДОПК е изпратена на ЧСИ, т.е. налице е реализацията на правомощието на решаващия орган по смисъла на чл. 267, ал. 2, т. 3 от ДОПК. Разпоредбата на чл. 268, ал.1 от ДОПК обаче, изрично изключва от обхвата на съдебния контрол решения, издадени от директора на ТД на НАП, с които се отменя съответното действие на публичния изпълнител. Цитираната норма изрично очертава кои актове по чл. 267, ал. 2 от ДОПК подлежат на съдебен контрол за законосъобразност - решенията по т. 2, т. 4, т. 5 и т. 6. Разпоредбата, макар и процесуална, следва да се тълкува стриктно, а не разширително. Решението по чл. 267, ал. 2, т. 3 от ДОПК, с което е отменя действието на публичния изпълнител /в случая на ЧСИ, действащ като публичен такъв/, не е сред тези актове. В настоящия случай, подвеждането вероятно изхожда от посоченото в текста на решението на директора на ТД на НАП гр. Пловдив, в което фигурира диспозитив с указания за обжалване, който е напълно неотносим към процесния случай. Наличието на този текст, погрешно указващ възможност за оспорване на един окончателен акт, не прави акта обжалваем. Това е така, тъй като се касае за необжалваемост на административен акт по силата на законовата разпоредба на чл. 267, ал. 2, т. 3 от ДОПК, издаден в производство по задължително административно обжалване на действия на публичния изпълнител, с който се отменят действията му. Съдебният контрол за законосъобразност на този акт е изключен по силата на изрична законова норма, в съответствие с чл. 120, ал. 2 от КРБ.

Поради това за взискателя Столична община, Дирекция „Ревизии и събиране на вземанията“  **не съществува процесуална възможност за обжалване.

По отношение жалбата на ЧСИ Б.Я., рег. № **, район на действие Софийски гра**и съд, адрес на кантората № **налице прекратително основание по чл. 159, т. 4 от АПК, а именно липса на правен интерес. Това е така, тъй като в разпоредбата на чл. 268, ал. 1 от ДОПК изрично са посочени заинтересованите страни, които могат да обжалват решенията на решавания орган по чл. 267, ал. 2 от ДОПК – длъжникът и взискателят по изпълнението. Органът по изпълнението – в случая ЧСИ, чиито действия са отменени в производството по чл. 266 от ДОПК по принцип няма право да обжалва решенията по чл. 267, ал. 2 от ДОПК, дори и тези, за които е допустимо обжалването по съдебен ред, съгласно чл. 268, ал. 2 от ДОПК.

По изложените съображения жалбите следва да се оставят без разглеждане, а производството по делото да бъде прекратено.

Ответникът претендира разноски, поради което жалбоподателите следва да му заплатят сумата от 500 лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение. Такива се дължат и при прекратяване на делото съгл. § 2 от ДР на ДОПК, вр. чл. 78, ал. 4 от ГПК.

Ето защо и на основание чл. 159, т. 1 и т. 4 от АПК, вр. с § 2 от ДР на ДОПК, Съдът

О П Р Е Д Е Л И :  

 

            ОСТАВЯ без разглеждане жалбите на ЧСИ Б.Я., рег. № **, район на действие Софийски градски съд, адрес на кантората № ** и Столична община, Дирекция „Ревизии и събиране на вземанията“ ***, против Решение № 440 от 20.10.2017 г. на Директора на ТД на НАП гр. Пловдив.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 3237 по описа на Административен съд – Пловдив, ХVІІІ състав за 2017 година.

ОСЪЖДА ЧСИ Б.Я., рег. № **, район на действие Софийски градски съд, адрес на кантората № **и Столична община, с адрес  **да заплатят на ТД на НАП гр. Пловдив направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лв.

 Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването с препис за страните.

 

 

 

                                  АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:/п/