ОПРЕДЕЛЕНИЕ

2339

гр. Пловдив, 22.11.2017 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съдПловдив, ХХVIІІ състав, в закрито заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ

Като разгледа докладваното от председателя частно административно дело № 3303 по описа за 2017 год. на Административен съд-Пловдив и се запозна със събраните материали, прие за установено следното:

Производство е по реда на чл. 60, ал. 5 от АПК, вр. чл. 188 от ЗДДС.

         Образувано е по жалба от ТД “Б.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. В., обл.Пловдив, ул.“***представлявано от управителя си И.М.М., против Разпореждане, с което е допуснато предварително изпълнение на принудителна административна мярка (запечатване на обект и забрана за достъп до същия за 7 дни), обективирана в Заповед №ЗО-0301994 от 16.11.2017г., издадена от Директор на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП-Пловдив, като се прави искане да бъде отменено  като незаконосъобразно поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправните разпоредби,.

В подадената до съда жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Сочи се, че не са налице фактически и обективни процесуални предпоставки да се пристъпи към издаването на разпореждане за предварително изпълнение на административният акт, както и поради липса на мотиви относно конкретната необходимост да се приложени от административният орган разпоредбата на чл.60 от АПК с предварително изпълнение на наложената принудителна административна мярка „запечатване на обект и забрана за достъп за срок от 7 дни“. Затова счита, че не съществуват изложените според него основания- да се защити особено важен държавен или обществен интерес, съществуването на опасност изпълнението на акта да бъде осуетено или сериозно затруднено, от закъснението да могат да последват значителни или трудно поправими вреди за бюджета. В тази връзка се позовава на липсата на конкретни фактически основания и счита, че жалбата следва да бъде уважена, а разпореждането за допуснато предварително изпълнение на наложената ПАМ отменено.

С Разпореждане от 22.11.2017г. е изискано представянето на цялата административна преписка, касаеща издаване на процесната заповед. Същата е постъпила с писмо вх.№20157/22.11.2017г на Административен съд- Пловдив, заедно с писмено становище на ответната страна и списък за разноски. С него се излагат доводи за законосъобразност на атакуваният административен акт- разпореждане за предварително изпълнение на определената принудителна административна мярка. По същество се моли жалбата да не бъде уважения, а направените разноски за юристконсултско възнаграждение да се присъдят.

Съдът като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предмет на спора е издадено на основание чл. 188 от ЗДДС във връзка с чл. 60 от АПК Разпореждане, с което е допуснато предварително изпълнение на административния акт – посочената по - горе заповед за налагане на принудителна административна мярка, връчена на 21.11.2017 година, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, буква „а” от ЗДДС е постановено запечатване на обект „пицария „В.“ и забрана достъп до него за срок от 7 (седем) дни, намиращ се на адрес в гр.П. ул.“***стопанисван от ТД “Б.” ЕООД. Като основание за издаване на разпореждането за нейното предварително изпълнение е посочено, че това се налага, за да се защитят особено важни държавни интереси за защита на установените правни регламенти, за преустановяване и предотвратяване на административни нарушения и последиците от тях, както и поради непосредствена опасност за фискалния ред при констатирана практика, водеща до отклонение от данъчно облагане. В тази връзка административният орган се е позовал и на констатациите в Протокол за извършена проверка сер.АА №0301994/09.11.2017година, към който са прикрепени и съответните писмени доказателства.

 Жалбата е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок  и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

За разрешаването на настоящия административноправен спор е необходимо да бъде съобразено, че според чл. 188 от ЗДДС, заповедта по чл. 186, ал. 1 от същия закон, с която се налага ПАМ подлежи на предварително изпълнение при условията на АПК, т.е. при наличие на предпоставките регламентирани в  разпоредбата на чл. 60 ал.1 от АПК. За да пристъпи към допускане на предварително изпълнение на издадената заповед за налагане на ПАМ, административният орган следва да съобрази наличието на някои или на всички предпоставки, визирани в тази разпоредба и да мотивира разпореждането, с което допуска предварително изпълнение, като докаже, че то се налага с оглед реалната необходимост да се осигури животът или здравето на гражданите; да се защитят особено важни държавни или обществени интереси; наличие на реална опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта, или че от закъснението на изпълнението е налице реална възможност да последва значителна или трудно поправима вреда, както и при предпоставка по искане на някоя от страните - в защита на особено важен неин интерес, в който случай тя следва да представи гаранции.

В настоящия случай, за да обоснове необходимостта от издаване на оспореното разпореждане, ответния административен орган е посочил в мотивите си три групи основания: защита на особено важни държавни интереси; опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта и на трето място, че от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда за бюджета. Наличието на първата предпоставка е обосновано с обстоятелството, че се налага защита на особено важни държавни интереси, свързани с предотвратяването на нови нарушения относно неспазване на фискалната дисциплина по отчитане на извършените продажби на фискални устройства, което да доведе до отклонение  от данъчно облагане. Изложил е подробни аргументи, че при проверката е установено разминаване между действително установената касова наличност в размер на 345.70 лева и отразените такава в наличните фискални устройства – в размер на 300.36 лева, която разлика от 37.36 лева сочи на неотчитане на продажбите през касовия апарат, в резултат на което е нарушено законосъобразното регистриране и отчитане на продажбите чрез фискално устройство в проверения търговски обект от задълженото лице. От там той е обосновал изводите си, че неправилното определяне на реализираните от дружеството доходи пряко влияе на размера на неговите публични задължения. Направен е анализ на създадената организация в обекта, което е довело до извода, че целта пред търговеца е била да  се стигне до отклонение от данъчно облагане на част от получените средства от извършени продажби. На следващо място, той е обосновал и следващият си аргумент за допуснатото предварително изпълнение на издадената принудителна административна мярка за съществуващо опасност от неизпълнение на установените правни регламенти. Посочил е, че тя е непосредствена – непосредствена опасност да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта, като не е спазен и реда и начина за ежедневно отчитане на оборотите от продажби, което е предпоставка за отклонение от данъчно облагане. От този анализ е направил извод, че трайното поведение на жалбоподателя е насочено неспазване на данъчното законодателство, което обосновава реалната според него опасност да се извърши промяна в правната форма на стопанисващото обекта дружество или същият да бъде предоставен за стопанисване на друг данъчен субект, с което няма да има възможност да се изпълни целта на наложената ПАМ. Не трето място, в мотивите си административният орган е посочил, че са налице обстоятелства, при които съществува реална опасност да да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта, което обосновава с наличието и на други административно наказателни производства за същото по вид административно нарушение. На следващо място е обосновал решението си за издаване на разпореждане за предварително изпълнение на издадения административен акт със съществуващата възможност от закъснение на изпълнението на ПАМ да настъпят значителни или труднопоправима вреда. Тяхното обосноваване е изведено от съдържанието на установеното антифискално поведение на данъчно –задълженото лице, свързано с насоченост към избягване на данъчното облагане. Конкретните обстоятелства той е изложил отново във връзка с разминаването, касаещо установената при проверката касова наличност и реално отчетената такава на регистрираните в обекта фискални устройства.

Тези изводи на административният орган напълно се споделят и от настоящият съдебен състав. В частта от заповедта, с която е разпоредено допускане на предварително изпълнение на принудителната административна мярка запечатване на обект – „пицария В.“ на основание чл.188 от ЗДДС и чл.60 от АПК е посочено, че предварително изпълнение се допуска в защита на обществения интерес за законосъобразно отчитане и регистриране на продажбите в търговския обект, имащо значение за правилно определяне на данъчните задължения. Посочено е също, че от закъснението на изпълнението могат да последват значителни или трудно поправими вреди за бюджета. Така изложените мотиви в заповедта очертават втора и четвърта хипотеза от чл.60, ал.1 от АПК, в които е допустимо предварително изпълнение на заповедта и неправилно са определени от административния съд като недостатъчни. Вредата от нарушения на чл.118 от ЗДДС и чл.3 от Наредба № -18/13.12.2006г. е в размера на укритите приходи, дължимият данък върху добавената стойност, който не се внася върху стойността на неотчетените продажби и дължимият корпоративен данък, който не се внася върху неотчетените приходи от продажбите. Тази вреда настъпва с неиздаването на фискална касова бележка за отчитане на продажбите и е трудно поправима с ревизионно производство по чл.122 и сл. от ДОПК. Изрично в чл.60, ал.1 от АПК е предвидено, че предварително изпълнение се допуска, за да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, както и ако от закъснялото изпълнение може да последва значителна или трудно поправима вреда. Установяването на укрити приходи от продажби, до което ще се стигне, когато не се издават касови бележки за документиране на продажбите, попада в хипотезата „трудно поправима вреда” от чл.60, ал.1, предл.4 от АПК. Обосновано административният орган е направил своите изводи за необходимостта да бъде допуснато предварително изпълнение на мярката. Производствата по чл.186 и 187 от ЗДДС за налагане на принудителна административна мярка се е провело по предвидената за него законова регламентация.  Задължение е на всяко данъчно задължено лице да отчита всяка една продажба на наличните в обекта фискални устройства, което следва да става още в момента на тяхното извършване, което действие се удостоверява с издаването и връчването на потребителя на съответният фискален бон. Предпоставка за тази обосновка на административният орган се явява и констатираното административно нарушение на разпоредбите на чл.25 ал.1 т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г на министерство на финансите, свързано с неотчетена на 09.11.2017 година продажба на стойност 13.29 лева, което е в пълен синхрон с установените при проверката обстоятелства. С така изложените мотиви административният орган напълно е обосновал конкретна необходимост от защита на особено важни държавни интереси, което налага извод за наличие на основание за допускане на предварително изпълнение на административният акт по наложената ПАМ. Целите на предварителното изпълнение на ПАМ са обосновани с оглед на конкретните факти и обстоятелства и конкретният случай. Безспорен и несъмнен е извода на административният орган, че ако не бъде допуснато предварителното изпълнение на наложената ПАМ, то не би се стигнало до адекватна и необходима защита на особено значими държавни и обществени интереси- непосредствената опасност да се стигне до отклонение от данъчно облагане, което пряко влияе на постигането на други обществено значими цели, свързани с охраняваните обществени отношения. Все в тази насока следва да се добави, че в настоящият случай не е налице общо посочване на визираните в разпоредбата на чл. 60 ал.1 от АПК предпоставки за допускане на предварително изпълнение на административния акт. Напротив, при неговото издаване са спазени изискванията за принципа на истинност, визиран в разпоредбата на чл.7, ал.1-3 от АПК. Административният акт е основан на действително установените факти от значение за случая, като е извършена преценка на всички основания и доводи, които са били от необходимост за допуснатото предварително изпълнение на наложената ПАМ, чиято истинност е установена по реда и със средствата, предвидена в съответният нормативен акт. Административният орган в тази връзка е мотивирал наличието на всички онези предпоставки, обосновани с конкретни фактически основания, които дават наличната пряка и непосредствена причинно – следствена връзка между констатираното административно нарушение и посочените реални опасности за държавния и обществен интерес, наличие на опасност да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта, както и съществуващата реална възможност от закъснението на изпълнението да последва значителна или трудно поправима вреда за бюджета. Допуснатото предварително изпълнение на наложената ПАМ не води до нарушаване на принципа на съразмерност. Ето защо съвкупната преценка на приобщените по делото доказателства, налагат според съда извода, че оспореният административен акт е законосъобразен в частта си, касаеща издадено разпореждане, с което е допуснато неговото предварително изпълнение по реда на чл.60 ал.1 от АПК, вр. чл.188 от ЗДДС, съобразен е с целта на закона съгласно изискванията на чл.6 ал.1 от АПК, поради което същият ще следва да бъде потвърден, а подадената жалба да бъде отхвърлена.

По отношение на направеното с жалбата възражение, че атакуваното Разпореждане за допускане на предварително изпълнение на наложената ПАМ „запечатване на обект „вход на минерален плаж“ и забрана достъп до него за срок от 7 (седем) дни би могло да причини на оспорващия значителна или труднопоправима вреда се явяват неоснователни. Такива конкретни основания относно тяхното наличие в подадената жалба се навеждат в доводи, свързано с обстоятелствата, че в обекта работят множество хора, както и че при спирането на обекта, дружеството ще претърпи вреди. Като писмени доказателства за тях се представя справка за лицата, работещи в обекта, общо 10 на брой. Други доказателства за съществуването на преки и непосредствени вредни последици от допуснатото предварително изпълнение на наложената ПАМ не се сочат. От посочените по – горе аргументи, които са съотносими по своите изводи и към така направеното искане за спиране на Разпореждане за допуснато предварително изпълнение на ПАМ, съдът счита, че липсват конкретни значителни или трудно поправими последици за жалбоподателят от изпълнение на постановеното запечатване на обект „Пицария В.“ и забрана достъп до него за посочения срок от 7 (седем) дни. Ето защо направените с жалбата възражения не се възприемат и се явяват неоснователни поради противоречие с установените от събраните доказателства конкретни факти за необходимост от приложение на допуснатото предварително изпълнение на издадената мярка. В този смисъл е и постоянната съдебна практика, изложена и в Определение №8626/04.07.2017г, постановено по адм.д.№4677/2017г на ВАС-I отд..

С оглед изхода на спора и в предвид претенциите на страните за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива се следват за ответната страна. На основание чл.143 ал.3 и 4 от АПК в полза на ТД на НАП- Пловдив се дължат сторените разноски по производството за юрисконсултско възнаграждение, които се констатираха съобразно представения списък  за разноски в размер на 500.00 /петстотин/ лева, което е съобразено с минималния размер, предвиден в разпоредбата на чл.8 ал.3 от Наредба №1 от 09.07.2004г за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В предвид на изложеното на основание чл. 60 ал.5 от АПК и чл.166 ал.3 от АПК Съдът,

ОПРЕДЕЛИ  :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на търговско дружество “Б.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. В., обл.П., ул.“***представлявано от управителя си И.М.М., против Разпореждане, с което е допуснато предварително изпълнение на принудителна административна мярка (запечатване на обект „пицария В.“ и забрана за достъп до същия за 7 дни), обективирана в Заповед №ЗО-0301994 от 16.11.2017г., издадена от Директор на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП-Пловдив.

ОСЪЖДА търговско дружество “ “Б.” ЕООД, ЕИК *** , със седалище и адрес на управление: гр. В., обл.Пловдив, ул.“***представлявано от управителя си И.М.М. да заплати на ТД на НАП - град Пловдив, сумата в размер на 500.00 /петстотин/ лева, разноски за осъществената юрисконсултска защита.

         Определението подлежи на обжалване в седемдневен срок от съобщаването му на страните с частна жалба пред Върховния административен съд на Република България по реда на АПК.

СЪДИЯ: