РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№ 284

 

гр. Пловдив,  7 февруари  2018 г.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI с., в закрито заседание на седми  февруари през две хиляди и осемнадесета  година,  в състав:

Председател:  Милена Несторова - Дичева                                                            

като разгледа  адм. дело № 3425  по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по чл.216, ал.5 от ЗУТ.

Образувано е по жалба на С.Н.Ч., ЕГН **********,***, против заповед № ДК-10-ЮЦР-54/31.10.2017 г. на Началника на РДНСК ЮЦР.

Твърди се незаконосъобразност на оспорената заповед с твърдения, че посредством разрешения с процесното РС №15/04.02.2015 г. на Гл.архитект на Община Карлово строеж се засяга имотът на жалбоподателката, тъй като са налице намалени разстояния към него и е разрешена ограда и подпорна стена, разположени на общата между двата имота граница.

Иска се отмяна на оспорената заповед и връщане на преписката за произнасяне по същество.

Съдът счита жалбата за неоснователна предвид следното:

Предмет на процесното оспорване е Заповед № ДК-10-ЮЦР-54/31.10.2017 г. на Началника на РДНСК ЮЦР, с която, на основание чл.216, ал.5 във връзка с чл.216, ал.2 от ЗУТ и чл.149, ал.2, т.1 от ЗУТ, е прекратено образуваното по жалба на С. Н. Ч. административно производство против Разрешение за строеж № 15/04.02.2015 г., издадено от Гл.архитект на Община Карлово за строеж „Склад за дървени плоскости, ограда и подпорна стена“, с технически показатели  общо  ЗП=484.37 кв.м., К±0.00=426,09, К стреха =+5.65, К било =+6,78 м, находящ се в УПИ VI-504.6-общ.обслужване,/ПИ с идентификатор  36498.504.34 по КККР/, кв.16 по ПУП на гр.Карлово, с възложител И. Н. А..

За да достигне до този правен извод, АО е приел, че жалбоподателката, като собственик на УПИ XII, кв.16, по плана на гр.Карлово, не попада в обхвата на нормата на чл.149, ал.2, т.1 от ЗУТ, не е ЗЛ по смисъла на тази разпоредба и няма правен интерес от обжалването. Жалбата ѝ е приета за недопустима, тъй като е насочена против Разрешение за строеж № 15/04.02.2015 г., издадено от Гл.архитект на Община Карлово за строеж „Склад за дървени плоскости, ограда и подпорна стена“, с технически показатели  общо  ЗП=484.37 кв.м., К±0.00=426,09, К стреха =+5.65, К било =+6,78 м, находящ се в УПИ VI-504.6-общ.обслужване,/ПИ с идентификатор  36498.504.34 по КККР/, кв.16 по ПУП на гр.Карлово.

Тези изводи се споделят и от съда.

Не е спорно между страните, че жалбоподателката притежава право на собственост върху имот, съседен на този, в който е разрешено строителство посредством процесното разрешение за строеж, съответно правилен е извода на АО, че не попада сред кръга на ЗЛ по смисъла на чл.149, ал.2, т.1 от ЗУТ.

Процесното строителство е разрешено в съседния УПИ VI-504.6-общ.обслужване,/ПИ с идентификатор  36498.504.34 по КККР/ и в случай, че изградената ограда и/или подпорна стена засягат имота на жалбоподателката или оградата е изпълнена в нарушение на чл.48 от ЗУТ то това би представлявало незаконно строителство.  Производството по премахване на незаконен строеж обаче е по чл.225а от ЗУТ и аргументи в тази насока не могат да бъдат предмет на разглеждане в настоящото.

Изложените от Ч.  аргументи в жалбата за намалени разстояния в нарушение на чл.31, ал.5 от ЗУТ могат да формират качеството ѝ на ЗЛ по чл.131, ал.2  от ЗУТ, съответно за нея съществува възможността да оспорва заповед за одобряване на ПУП, по силата на който евентуално са допуснати същите, но същите отново не могат да бъдат взети предвид в това производство.

Настоящото производство касае РС и ЗЛ, които могат да оспорват РС са лимитативно изброени в чл.149, ал.2, т.1 от ЗУТ, а жалбоподателката не попада сред тях.

Ето защо, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Н.Ч., ЕГН **********,***, против заповед № ДК-10-ЮЦР-54/31.10.2017 г. на Началника на РДНСК ЮЦР.

 

Определението е окончателно.

 

Председател: