ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

  536

 

гр. Пловдив, 14.03. 2018 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, I отделение, XXVII състав в закрито заседание на четиринадесети март, две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР КАСАБОВ

 

като разгледа докладваното от Председателя адм. дело 3426 по описа на съда за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на „***“ ООД, ЕИК *********, съдебен адрес:***, представлявано от управителя М.Д.П. с ЕГН **********, чрез адвокат И.Н.,  срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-1030-002368 от 16.11.2017г. на Началник група към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи-Пловдив, сектор Пътна полиция, с която на осн. чл.171, т.2а от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложена мярка – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца и са отнети 2 бр. рег. табели ****** и СРМПС №******, за нарушение, установено с АУАН серия №Н/004544 от 16.11.2017г., съставен от служител в сектор „Пътна полиция“ гр. Пловдив.

При проверката по допустимостта на настоящото производство се установява, че по жалба (в лично качество) от М.Д.П. с ЕГН **********, е образувано адм. дело № 3427 по описа за 2017г. на Административен съд – Пловдив, по което е издадено влязло в сила на 23.02.2018г. съдебно решение № 218/02.02.2018г., с което е отменена оспорената по настоящото дело Заповед № 17-1030-002368/16.11.2017г. Началник група към ОДМВР – Пловдив.

При това положение, с оглед разпоредбата на чл. 159, т. 6 вр. чл. 158, ал. 3, пр. 2  от АПК, следва да се констатира, че жалбата на „***“ ООД, ЕИК ********* е недопустима, а образуваното съдебно производство следва да бъде прекратено.

Оспорващият в настоящото производство е отправил своевременна претенция за присъждане на съдебни разноски, които се доказват в размер на 650 лева, от които 50 лева - заплатена държавна такса и 600 лева - заплатен адвокатски хонорар.

Смисълът на отговорността за разноски, уредена в нормата на чл. 143 от АПК, е такъв да бъдат заплатени те на страната, в чиято полза е постановеният съдебен акт, от страната, за която оспорването е приключило неблагоприятно, включително и с прекратяване на производството по делото /така Определение № 584 от 16.01.2018 г. по адм. д. № 270/2018 на Върховния административен съд/, поради което претенцията на оспорващия се явява основателна и следва да бъде уважена.

Ето защо, Съдът

 

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТМЕНЯ хода по същество, даден с протоколно определение на 01.03.2018 г., по адм. дело № 3426 по описа на Административен съд Пловдив за 2017 г.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „***“ ООД, ЕИК *********, съдебен адрес:***, представлявано от управителя М.Д.П. с ЕГН **********, чрез адвокат И.Н.,  срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-1030-002368 от 16.11.2017г. на Началник група към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Пловдив, сектор Пътна полиция.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 3426 по описа на Административен съд Пловдив за 2017 г.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Пловдив, да заплати на „***“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. „6-ти септември“ № 264, представлявано от М.Д.П. с ЕГН **********, сумата от 650 лв. /шестстотин и петдесет лева/, представляващи съдебни разноски в производството.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба, в седмодневен срок от съобщаването, пред Върховния административен съд.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:  /п/

 

Вярно с оригинала!

Секретар: ДТ

 

ПК