РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

 

               1111.jpg

 

 

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

№ 2459

 

гр. Пловдив, 05.12. 2017 год.

 

  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХIІ състав, в закрито заседание на пети декември две хиляди и седемнадесета година  в състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА    

                                    

като разгледа докладваното от Председателя а.х. дело № 3456 по описа за 2017 год. и за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл.197 и сл. във връзка с чл. 202 от АПК.

Образувано е по жалба на Д.Д.И., ЕГН **********, чрез адвокат Р.И. със съдебен адрес ***, ***против Решение № 1040-15-82/09.11.2017г. на Директор на ТП на НОИ гр.Пловдив, с което е спряно образуваното производство по възражение вх.№ 1012-15-284/11.10.2017г. на Д.Д.И., ЕГН ********** с адрес: ***, против Разпореждане № 5104-15-300 от 03.10.2017 г., издадено от длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО в ТП на НОИ - Пловдив до приключване на производството по обжалване на болнични листове №№№ Е 20170273843, Е 20160826041 и Е 20170826042.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакувания административен акт, като се иска неговата отмяна  от Съда.  Поддържа се, че неправилно и необосновано е прието, че е налице образувано преюдициално производство, чието приключване е от значение за образуваното административно производство. Претендира се и присъждане на сторените разноски по производството.

  Пловдивският административен съд, като обсъди данните по делото намира за установено следното:

 Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена при наличието на правен интерес, в рамките на предвидения за това срок и от надлежна страна. Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА поради следните съображения:

  С обжалваното Решение на Директорът на ТП на НОИ –  Пловдив е спрял образуваното производство по възражение вх.№ 1012-15-284/11.10.2017г. на Д.Д.И., ЕГН ********** с адрес: ***, против Разпореждане № 5104-15-300 от 03.10.2017 г., издадено от длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО в ТП на НОИ - Пловдив до приключване на производството по обжалване на болнични листове №№№ Е 20170273843, Е 20160826041 и Е 20170826042,  като е приел, че е налице основанието по чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК – в хипотезата на образувано преюди­циално производство, чието приключване е от значение за образуваното административно производство пред горестоящия административен орган.

В този смисъл е прието, че с Разпореждане № 5104-15-300/03.10.2017г., издадено от длъжностното лице по чл.60, ал. 1 от КСО в ТП на НОИ - Пловдив, злополуката, станала с Д.Д.И. на 07.08.2017г. не е приета за трудова.

С жалба, именувана „възражение“ вх. № 1012-15-284 от 11.10.2017 г. на ТП на НОИ - Пловдив И. е обжалвал в законоустановения срок Разпореждане № 5104-15-300/03.10.2017г., издадено от длъжностното лице по чл.60, ал.1 от КСО в ТП на НОИ - Пловдив, с доводи за процесуални пороци и противоречие с  материалния закон.

Със Заявление № 2418/12.09.2017г. комисар Б.И.- Началник на Затвор-Пловдив е изразил несъгласие с диагнозата вписана в болнични листове Е 20170826041 и Е 20170826042 „Увреждане на лъчевия нерв" и кодирането им с причина 04 - трудова злополука, с мотива, че за периода 07.08.2017г. до 05.09.2017г., включен в болничен лист № Е20170273841 има издаден предходен болничен лист № Е20170273843 с диагноза „Увреждане на междупрешлените дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия", към който има приложена и медицинска документация /амбулаторни листове/.

С Жалба изх. № 1029-15-32766/07.09.2017г. Директора на ТП на НОИ-Пловдив е обжалвал пред РЗИ болничен лист № Е 20170273843 с мотива, че е налице несъответствие между диагноза и причина за заболяването.

С Експертно решение № 3590 от 10.10.2017 г. пети състав на ТЕЛК към УМБАЛ „Пловдив" АД гр. Пловдив е потвърдила болничен лист № Е20170273843.

С Жалба изх. № 1029-15-32766#1/19.09.2017г. Директора на ТП на НОИ-Пловдив е обжалвал пред РЗИ болнични листове № Е 20170826041 и № Е 20170826042 с мотива, че болничните листове се представят за преценка относно съответствието на вписаната в тях диагноза и продължителността на временната неработоспособност.

С Експертно решение № 3615 от 11.10.2017 г. пети състав на ТЕЛК към УМБАЛ „Пловдив" АД гр. Пловдив е потвърдила болнични листове № Е 20160826041 и № Е 20170826042.

С жалба изх. № 1029-15-32766#5/06.11.2017г. Директора на ТП на НОИ- Пловдив на основание чл.112, ал. 1, т. 2 от Закона за здравето и във връзка с чл. 63, ал. 2 от Правилника за устройството и организацията на работата на органите на медицинската експертиза на работоспособността и на регионалните картотеки на медицинските експертизи е обжалвал пред НЕЛК София ЕР на ТЕЛК гр. Пловдив №3590/10.10.2017г. и ЕР на ТЕЛК гр. Пловдив, 3615/11.10.2017г., издадени на Д.Д.И. ЕГН **********.

По тези съображения е прието, че административното производство по възражение вх.№ 1012-15-284/11.10.2017 г. на Д.Д.И. против Разпореждане № 5104-15-300/03.10.2017 г. за непризнаване на станалата на 07.08.2017г. злополука за трудова следва да бъде спряно до приключване на образуваното производство по обжалване на болнични листове №№№ Е 20170273843, Е 20160826041 и Е 20170826042.

 При така изложената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира за незаконосъобразен атакуваният административен акт, като постановен при неправилно тълкуване и прилагане на разпоредбата на чл. 54, ал. 1 от АПК, регламентираща предпоставките за спиране на образувано административно производство.

Преди всичко следва да се отбележи, че разпоредбата на чл.54 АПК е озаглавена “Спиране на производството”, а отделните нейни алинеи представляват на практика самостоятелните основания за това.

Така, както е подходил законодателят, няма основание да се възприеме тезата, че институтът е приложим само във фазата на пре­ценка от компетентния да издаде административния акт долустоящ адми­нист­­ра­­тивен орган, а горестоящият такъв собствено няма такава компетент­ност, тъй като в уредбата на чл.81 до чл.98 АПК липсвало съответно препра­щане.

В случая тълкуването на чл.54 АПК/лексическо и граматическо/ не дава основание да се възприеме една такава теза, тъй като пос­очената разпоредба говори общо за спиране на административно производство, а този институт се явява общ за всички административни производства, а то­ва – по обжалване по административен ред не се изключва от общото поня­тие за едно такова производство, нито горестоящият орган се явява такъв извън общото разбиране за понятието “административен орган”, употребено в нормата.

Нещо повече в казуса ответникът действа и като инстанция по същест­во съгласно нормата на чл.117 ал.3 КСО, поради което и на това основание следва да се приеме, че разпоредбата на чл.54 ал.1,т.5 КСО е приложима /така изрично Определение №11863 от 26.09.2011г. на ВАС по адм. д. № 10725/2011г., VI отд. и имплицитно и Определение №8423 от 13.06.2012г. на ВАС по адм. д. №5955/2012г., VI отд./.

Ако се приеме обратната теза, че този институт е неприложим във фазата на оспорване по административен ред, то би се стиг­нало до абсурдната ситуация например когато при смърт на заинтересо­ва­на в производството страна производството би продължило, вместо да бъ­де спряно – до конституиране на правоприемниците и, когато разбира се съответните права са наследими.

Ето защо ответникът, макар и като по – горестоящ административен ор­ган, също може да постановява спиране на административното произ­водст­­во/което понастоящем е пред него във фаза/етап по задължително адми­нистра­­тив­но обжалване/, тъй като по същество това производство е част от общото производство по издаване и обжалване на административния акт.

Освен това лицето не губи една инстанция по установяване и преценка на фактите, тъй като по правило акто­вете на горестоящия орган като такъв не могат да се обжалват по адми­нистративен ред, но този орган всъщност решава стоящ пред не­го процедурен/процесуален/ въпрос по движение именно на образуването пред него производство.

В контекста на извода за неправилно тълкуване и прилагане на разпоредбата на чл. 54, ал. 1 от АПК, следва да се посочи, че акт за спиране на административно производство може да бъде постановен само в изрично предвидените хипотези на чл. 54, ал. 1 от АПК и то при наличие на всички предпоставки за извършване на това процедурно действие. Основанието за спиране на административното производство посочено в оспореното разпореждане е това уредено в разпоредбата на чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК. Тъй като е недопустимо процесуалната норма да се приложи при разширително тълкуване, за да се спре производството по издаване на административен акт на това основание необходимо условие е наличие на образувано друго съдебно или административно производство, което е от значение за изхода на образуваното вече производство, като за установяване на този факт изрично е предвидено да се представи “удостоверение за наличие на образувано производство, издадено от органа, пред който то е образувано”. В случая тези предпоставки не са били налице, като не се твърди и не се установява от данните по делото да е налице такова удостоверение за наличие на образувано производство, издадено от органа, пред който то е образувано. Съобразно мотивите за постановяване на оспореното решение, производството е спряно, тъй като е прието, че  е образувано преюдициално производство пред НЕЛК по обжалване на болнични листове №№№ Е 20170273843, Е 20160826041 и Е 20170826042, чието приключване е от значение за образуваното административно производство пред горестоящия административен орган по повод обжалване на Разпореждане № 5104-15-300 от 03.10.2017 г., издадено от длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО в ТП на НОИ - Пловдив. Този извод на административния орган е необоснован, тъй като не се подкрепя от данните по преписката.

Всъщност, установява се от данните по приложената административна преписка, че с жалба изх. № 1029-15-32766#5/06.11.2017г. Директора на ТП на НОИ - Пловдив на основание чл.112, ал. 1, т. 2 от Закона за здравето и във връзка с чл. 63, ал. 2 от Правилника за устройството и организацията на работата на органите на медицинската експертиза на работоспособността и на регионалните картотеки на медицинските експертизи е обжалвал пред НЕЛК София ЕР на ТЕЛК гр. Пловдив №3590/10.10.2017г. и ЕР на ТЕЛК гр. Пловдив 3615/11.10.2017г., издадени на Д.Д.И. ЕГН **********, с които по негови жалби са потвърдени болнични листове №№№ Е20170273843, Е20160826041 и Е20170826042.

Фактът, че жалба е изходирана обаче не обосновава извода, че това е равнозначно на образувано производство по нея пред компететния орган, още повече, че са налице съмнения за нейната срочност.

Последното поне за момент би било изключено от факта на образуване на производството (а то следва да се образува само по редовна жалба, вкл. и подадена в срока за оспорване), в каквато връзка е и именно законовото изискване на чл.54 ал.1, т.5 АПК за представяне на “удостоверение за нали­чие на образувано производство, издадено от органа, пред който то е обра­зу­вано”.

При това положение решаващият орган – Директора на ТП на НОИ-Пловдив е бил лишен от възможността да извърши обективна преценка дали изобщо е образувано административно производство и доколко последното е преюдициално по отношение висящото пред него. В този смисъл извода на административния орган за наличие на “образувано преюдициално производство“, чието приключване е от значение за образуваното административно производство пред горестоящия административен орган по повод обжалване на Разпореждане № 5104-15-300 от 03.10.2017 г., издадено от длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО в ТП на НОИ – Пловдив е необоснован.

Изложеното до тук налага извода за незаконосъобразност на  обжалваното решение на Директор на ТП на НОИ - Пловдив, поради което същото ще следва да бъде отменено, а преписката изпратена на административния орган за продължаване на административното производство пред горестоящия административен орган по повод обжалване на Разпореждане № 5104-15-300 от 03.10.2017 г., издадено от длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО в ТП на НОИ – Пловдив по при съблюдаване на указанията по тълкуването и прилаганото на закона дадени в мотивите на настоящото определение.

При посочения изход на спора, на основание чл. 143, ал.1 от АПК, ТП на НОИ – Пловдив дължи сторените от жалбоподателя разноски. Такива обаче не се констатираха да са извършени, поради което и не се присъждат.

Мотивиран от гореизложеното, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХІІ състав

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

 

ОТМЕНЯ Решение № 1040-15-82/09.11.2017г. на Директор на ТП на НОИ гр.Пловдив, с което е спряно образуваното производство по възражение вх.№ 1012-15-284/11.10.2017г. на Д.Д.И., ЕГН ********** с адрес: ***, против Разпореждане № 5104-15-300 от 03.10.2017 г., издадено от длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО в ТП на НОИ - Пловдив до приключване на производството по обжалване на болнични листове №№№ Е 20170273843, Е 20160826041 и Е 20170826042.

ИЗПРАЩА преписката на Директор на ТП на НОИ гр.Пловдив за продължаване на административното производството по възражение вх.№ 1012-15-284/11.10.2017г. на Д.Д.И., ЕГН ********** с адрес: ***, против Разпореждане № 5104-15-300 от 03.10.2017 г., издадено от длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО в ТП на НОИ - Пловдив, при съблюдаване на указанията по приложение на закона дадени в настоящото определение.  

            Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд в 7-дневен срок от съобщаването на страните за постановяването му.

 

 

 

 

 

 

 

 

                                 АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: