О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 2452

 

                                        гр. Пловдив,                 05.12. 2017 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр.ПЛОВДИВ, І отд. ХХV състав в закрито заседание на 05.12.2017 година в състав:

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:   МАРИЯ ЗЛАТАНОВА

                                                                  

разгледа докладваното административно дело № 3462 по описа на Административен съд – гр. Пловдив за 2017 год. и взе предвид следното:

 

Производство по реда на чл. 60, ал. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.188 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

            Образувано е по жалба на ЕТ „А.-64-А.К.“, ЕИК ***, с адрес гр. ***, представлявано от управителя А.В.К., чрез процесуалния представител адв. Н.А., съдебен адрес: гр. ***, против Разпореждане, с което е допуснато предварително изпълнение на принудителна административна мярка (запечатване на обект и забрана за достъп до същия), обективирана в Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № ЗО-0301334/30.11.2017 г., издадена от Директор на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП гр. Пловдив.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, като се иска неговата отмяна, както и спиране на допуснатото предварително изпълнение до окончателното решаване на спора по настоящата жалба на основание чл. 60, ал. 5 от АПК.

Сочи се, че при проверката не е установено нерегистриране на продажби, нито неиздаване на касов бон или нарушения при водене на касовата книга, поради което се твърди, че не е налице неспазване на фискалната политика от страна на дружеството-жалбоподател.

Възразява се, че от страна на административния орган не са изложени конкретни мотиви, относно възможна промяна на правната форма на стопанисващия обекта, както и относно настъпването на значителна  или труднопоправима вреда от закъснението на изпълнението на акта.

Твърди се също, че  в частта относно допуснатото предварително изпълнение на заповедта, са изложени мотиви във връзка със законосъобразността на акта по същество на спора, като се счита, че относно допускането на принудителното изпълнение следва да бъдат изложени различни мотиви, което в случая не е сторено. Претендират се разноски.

Съдът, като разгледа жалбата и представените с нея доказателства, намира за установено следното:

Жалбата е предявена от процесуално легитимирано лице в рамките на тридневния срок по чл. 60 ал. 4 АПК, доколкото оспорваното разпореждане и аповедта са връчени на 30.11.2017 г., а жалбата е депозирана в съда на 04.12.2017г.-първия работен ден след изтичане на трите дни, поради което се явява ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Разпоредено е запечатване на търговски обект –-  бензиностанция, стопанисвана от „ЕТ А.А.К.“и забрана достъпа до него за срок от 30 (тридесет) дни, на основание чл. 186, ал. 1, и чл. 187, ал.1 от ЗДДС. На основание чл. 188 от ЗДДС във връзка с чл. 60 от АПК е допуснато предварително изпълнение на административния акт.

От фактическа страна е установено от администрацията при извършена проверка на 28.11.2017 г.  в 11:3о ч., на търговски обект-бензиностанция, находящ се в гр. Златоград, бул. „България“ № 8, стопанисван от ЕТ „А.-64-А.К.“, че дружеството е допуснало извършване на продажби на течни горива без функциониращо фискално устройство-ЕСПФ от одобрен тип в нарушение на разпоредбите на Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ.

В хода на проверката е установено, че в търговският обект се извършва търговия с течни горива-дизел, бензин и газ. Като дизел и бензин се зареждат от бензиноколонки, които не са одобрени за работа с монтираното в тях фискално устройство. Прието е, че при липсата на одобрени по смисъла на Закона за измерванията средства за измерване на разход се налага извода, че се извършва продажба на течни горива без функциониращи ФУ, тъй като ЕСФП не отговаря на законовите изисквания.

За да обоснове необходимостта от издаване на оспореното разпореждане, ответният административен орган е посочил в мотивите си три групи основания:

Защита на особено важни държавни интереси - тази предпоставка е мотивирана със спазването на фискалната дисциплина и реда за отчитане на фискалните устройства. Посочено е, че констатираното нарушение-липса на фискално устройство от одобрен тип, липсата на подавани детайлни, подробни и актуални данни за извършваната търговия с горива в продължение на една година, установената липса на средства в касата на обекта, както и с оглед местоположението на обекта и характера на дейността на търговеца, се стига до извода, че с поведението си проверяваното лице накърнява съществено държавния интерес и фискалната политика, тъй като укрива значителна част от своите продажби и като последица се явява неправилно определяне на реализираните доходи. Прието е, че въпреки, че е запознат с изискванията на този вид дейност търговецът е извършил административно нарушение, с което засяга основния ред в търговския оборот и следва да бъдат предприети мерки за защита на фиска, като се предотврати веднага възможността за неотчитане на приходите.

Опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта - мотив за наличието на тази предпоставка е обоснованото, в резултат на антифискалното поведение на лицето предположение, че е възможно да възникне хипотеза на промяна на правната форма на стопанисващия обекта. Изложени са и съображения, че по този начин ПАМ не би могла да бъде приложена и изпълнението й би било сериозно затруднено, съответно преследваната цел за превъзпитаване поведението на данъчния субект към спазване на фискалната политика не би могла да се реализира.

От закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда за бюджета, а именно, съществено отклонение от данъчното облагане по отношение на конкретния субект, съответно това нарушение препятства нормалната контролна дейност на приходната администрация и не позволява да се осъществи проследяване на търговския оборот в цялост.

Административният орган е формирал извод, че е налице нужда от предварително изпълнение, тъй като установяването и събирането на данъци, както и препятстването на контролните функции на приходната администрация, води до  разрастването на вреди за фиска. Изводът е мотивиран още и с това,че липват подавани отчети за нулирането на фискалното устройство и данните на нивомерните системи в продължение на една година, стоката е бързоликвидна и е налице голем интерес към нея. Обоснована е нужда да се предотврати възможността за извършване на нови нарушения.

Така изложените мотиви очевидно съдържат конкретно установени факти, последица от проявлението на които е състояние, при което, ако не бъде допуснато предварително изпълнение на процесната заповед ще настъпят всички или част от цитираните в чл. 60, ал. 1 АПК неблагоприятни последици

Налице е конкретно посочване на визираните в разпоредбата на чл. 60 от АПК предпоставки за допускане на предварително изпълнение на административния акт, като административния орган е изпълнил задължението си да мотивира наличието на тези предпоставки, като е изложил конкретни фактически основания, така че да е възможно съдът да прецени дали е налице пряка и непосредствена заплаха за държавния интерес, дали е налице опасност да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта, както и съществува ли реална възможност от закъснението на изпълнението да последва значителна или трудно поправима вреда за бюджета.

Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, независимо дали е поискан друг данъчен документ, а получателят е длъжен да получи фискалната касова бележка и да я съхранява до напускане на обекта. Съгласно чл. 7, ал. 2 от НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, не се допуска извършване на продажба на стоки и услуги от лицата по чл. 3 без функциониращи ФУ, освен в случаите, посочени в тази наредба. Изключението е визирано в чл. 3, ал. 4 от Наредбата - не е задължително използването на ЕСФП при продажби на течни горива от данъчен склад по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове или при продажби на керосин, предназначен за зареждане на граждански въздухоплавателни средства чрез летищен оператор или оператор по наземно обслужване, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, наличен паричен превод или пощенски паричен превод по ал. 1. В настоящия случай обаче това изключение не е налице и не се касае в случая за продажби на течни горива от данъчен склад по смисъла на ЗАДС.

Констатираното нарушение, че търговецът е извършвал продажби на 28.11.2017 г. на течни грива без функциониращо фискално устройство ЕСПФ от одобрен тип, позволява да се формира несъмнена констатация за това, че в случая, нормативно установения ред за въвеждане в експлоатация или регистрация в Националната агенция за приходите на фискалните устройства или интегрираните автоматизирани системи за управление на търговската дейност (ИАСУТД), е нарушен от жалбоподателя.

Безспорен и несъмнен е извода на административният орган, че ако не бъде допуснато предварителното изпълнение на наложената ПАМ, то не би се стигнало до адекватна и необходима защита на особено значими държавни и обществени интереси - непосредствената опасност да се стигне до отклонение от данъчно облагане, което пряко влияе на постигането на други обществено значими цели, свързани с охраняваните обществени отношения.

Все в тази насока следва да се добави, че в настоящият случай не е налице общо посочване на визираните в разпоредбата на чл. 60 ал.1 от АПК предпоставки за допускане на предварително изпълнение на административния акт. Напротив, при неговото издаване са спазени изискванията за мотивиране на административните актове и на принципа на истинност, визиран в разпоредбата на чл.7, ал.1-3 от АПК. Административният акт е основан на действителните факти от значение за случай, като е извършена преценка на всички основания, които са били от значение за допуснатото предварително изпълнение на наложената ПАМ, чиято истинност е установена по реда и със средствата, предвидена в АПК. Административният орган в тази връзка е мотивирал наличието на всички онези предпоставки, обосновани с конкретни фактически основания, които дават наличната пряка и непосредствена причинно – следствена връзка между констатираното административно нарушение и посочените реални опасности за държавния и обществен интерес, наличие на опасност да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта, както и съществуващата реална възможност от закъснението на изпълнението да последва значителна или трудно поправима вреда за бюджета.

Казано с други думи, вън от всякакво съмнение е, че в случая констатираното нарушение води до ощетяване на бюджета и следователно е от значим интерес както за държавата, така и за обществото. Следователно с процесното предварително изпълнение се осъществява защита интереса на фиска, свързан със заплащането на данъци върху действително реализираните приходи от продажби.

Разпореждането е съобразено и с характера и целта на наложената ПАМ, а именно: преустановителен и превантивен характер с цел предотвратяване укриването на приходи и отклонение от данъчно облагане. Именно с оглед на това и отлагането на ПАМ във времето би попречило за постигането на посочените цели. Охраняването на държавния бюджет безспорно обосновава наличието на хипотеза на защита на особено важен държавен интерес, изразяваща се в гарантиране и осигуряване на постъпленията в него чрез спазване на фискалната дисциплина. Обстоятелството, че  извършваната в търговския обект търговия с течни горива – зареждане на дизел и бензин се извършва от бензиноколонки, които не са одобрени за работа с монтираното в тях фискално устройство/ препятства възможността за проследяване на реализираните обороти и влияе върху размера на публичните му задължения, което от своя страна води до ощетяване на фиска. Превенцията срещу този нежелан резултат за фиска, а от там и за държавата и обществото като цяло, е именно разпореждането за предварителното изпълнение на ПАМ. Предвид гореизложеното, при издаване на разпореждането си за предварително изпълнение на заповедта за налагане на ПАМ, административният орган е изложил достатъчно конкретни мотиви по чл.60, ал.1 от АПК.

Задължението за монтиране, въвеждане в експлоатация и регистрация на ЕСФП за жалбоподателя е възникнало на 01.12.2015г., поради което очевидно в случая е налице едно трайно установено във времето поведение на лицето, насочено към неспазване на данъчно-осигурителното законодателство. В случая действително са създадени предпоставки за безконтролна търговия с горива, което от една страна уврежда особено важни държавни интереси, а от друга  би могло да засегне в значителна степен държавния бюджет.

Освен това е необходимо да се отбележи още, че вредата от наруше­ния на чл.118 ЗДДС и чл.3 от Наредба № -18/13.12.2006г. е в размера на укритите приходи, дължимият данък върху добавената стойност, който не се внася върху стойността на неотчетените продажби и дължимият корпора­тивен данък, който не се внася върху неотчетените приходи от продажбите. Та­зи вреда настъпва с неотчи­тане на продажбите от надлежно монтирано, въведено в експлоатация и регистрирано в НАП фискално устройство и е трудно поправима с ревизионно производство по чл.122 и сл. от ДОПК. Изрично в чл.60 ал.1 от АПК е предвидено, че предва­рително изпълнение се допуска, за да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, както и ако от закъснялото изпълнение може да последва значителна или трудно поправима вреда. Установяването на укри­ти приходи от продажби, до което ще се стигне, когато липсва надлежно монтирано, въведено в експлоатация и регистрирано в НАП фискално устройство за документиране на продажбите, попада в хипотезата „трудно поп­равима вреда” от чл.60 ал.1, предл.4 от АПК.

В изложения контекст очевидно следва да се преценява необходимостта и основателността на предприетото предварително изпълнение на оспорения административен акт. 

В случая, в жалбата не са наведени доводи, че предварителното изпълнение на акта, би накърнило съществено имуществените интереси на дружеството – жалбоподател.

Конкретното посочване на факти и обстоятелства, които да налагат допускане на предварително изпълнение на оспорения административен акт, съотнесени с посочените и установени със съответните писмени документи обстоятелства, на които жалбоподателят е основал искането си за отмяна на разпореждането по чл.188 от ЗДДС във вр с чл. 60, ал.1 от АПК, налагат крайния извод, че въпросното разпореждане е законосъобразно, поради което същото ще следва да бъде потвърдено.

Според чл. 60, ал. 5 от АПК, жалбата срещу разпореждането за допускане на предварително изпълнение не спира изпълнението, но съдът може да го спре до окончателното й решаване. Именно в тази връзка е направено и искане за спиране на допуснатото предварително изпълнение до окончателното решаване на спора по настоящата жалба.

По отношение на направеното искане за спиране на предварителното изпълнение, съдът намира, че неговото удовлетворяване предполага наличие на особено важен за дружеството интерес, който, пре­ценен и съпоставен с основанията за допуснатото предварително изпълне­ние, да обоснове необходимост от по-ефективна защита.

В тежест на адресата на принудителната мярка е да заяви и докаже наличието на особено важен за него интерес, който да налага спиране на изпълнението на заповедта. Това в случая не е сторено, поради което и съдът намира искането за недоказано, поради което и неоснователно.

Основен принцип в административния процес е принципът за съразмерност. Разпоредбата на чл.6, ал.2 от АПК въвежда забрана с административния акт и неговото изпълнение да се засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която се издава актът. В случая имущественият интерес на жалбоподателя, в какъвто смисъл са доводите в жалбата, не може да се противопостави по значимост на интереса на фиска. Жалбоподателят не е посочил интереси и права, които да са засегнати повече от необходимото за целта, за която се издава актът. По тези съображения съдът приема, че предварителното изпълнение не нарушава принципа за съразмерност на мярката (обоснована с разпоредбата на чл.6, ал.1 от АПК), със засегнатия интерес. Предвид горното следва да се приеме, че не са налице основания за исканото спиране на допуснатото предварително изпълнение до приключване на съдебното производство с влязъл в сила съдебен акт.

Водим от горното, Съдът

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

 

            ОТХВЪРЛЯ оспорването ЕТ „А.-64-А.К.“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от управителя А.К.против Разпореждане за предварително изпълнение на принудителна административна мярка, обективирана в Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ЗО-0301334/30.11.2017 г., издадена от Директор на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП гр. Пловдив.

 

           ОТХВЪРЛЯ искането на ЕТ „А.-64-А.К.“, ЕИК ***, със съдалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от управителя А.К.за СПИРАНЕ на допуснатото със Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ЗО-0301334/30.11.2017 г., издадена от Директор на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП гр. Пловдив предварително изпълнение до окончателното решаване на настоящата жалба.

 

           ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на Република България в седмодневен срок от съобщаването му.

 

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: