О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ 56

 

гр. Пловдив , 09 януари 2018 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Административен съд- Пловдив,IXсъстав, в закрито заседание на  деети януари, две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                                                                                                                 Председател:Велизар Русинов  

         като разгледа частно административно дело №3466 по описа на съда за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл.134, ал.5 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и чл.88, ал.3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с §2 от ДР на ДОПК.

         Жалбоподателят С.А.Д. ЕГН**********,***, представляван от адвокат К.Г.М.-*** , обжалва Решение №476 от 16.11.2017г. на изпълняващия правомощията за директор на Териториална дирекция (ТД), гр. Пловдив, на Националната агенция за приходите (НАП), с което е оставено без разглеждане  искане на жалбоподателя  с вх.№04-00-9501/17.10.2017г. по регистъра на Териториална дирекция (ТД), гр. Пловдив, на Националната агенция за приходите (НАП) за възлагането на ревизия за изменение на задължения, определени с влязъл в сила Ревизионен акт (РА) с №2111301785 от 30.07.2013г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД- Пловдив, оф ис Хасково, на НАП, с който на жалбоподателя, в качеството му на член на орган на управление на “Златоград Автотранспорт” АД, ЕИК***0, е определена отговорност за корпоративен данък по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) за 2009г. в размер от 19 857,95 лв. и са начислени законни лихви върху посочената сума в размер от 2 679,51 лв.; определена е отговорност за данък по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) в общ размер от 63 358,45 лв. и са начислени законни лихви върху посочената сума в общ размер от 18 185,07 лв.; определени са законни лихви за невнесени в срок суми в общ размер от 17 330,49 лв.Претендира се отмяна на решението поради незаконосъобразност, изпращане преписката на ответника за произнасяне по същества, с указания по тълкуването и прилагането на закона.                                                                 

Ответникът в производството- Директор на ТД- Пловдив на НАП, чрез юрисконсулт с представено пълномощно по същество изразява писмено становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер от  петстотин лева, определен на основание чл.161, ал.1 от ДОПК, във връзка с чл.8, ал.3 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба №1/09.007.2004г.), за което е представен и списък на разноските .                                                                                 

Жалбата е  допустима и  неоснователна.В рамките на развило се ревизионно производство по отношение на жалбоподателя относно отговорност за корпоративен данък по ЗКПО за периода 01.01.2009г. – 31.12.2009г. и отговорност за задължения по ЗДДС за периода 01.05.2008г. – 31.12.2010г. е изготвен Ревизионен доклад (РД) с №1301785 от 27.05.2013г., въз основа на който е издаден РА с №211301785 от 30.07.2013г. Според  влязло в сила Определение №1804 от 19.09.2017г. по  адм.дело №2315 по описа за 2017г. на  Админнстативен съд-Пловдив, процесният РА е получен по пощата от жалбоподателя на 07.08.2013г., като по  горното дело не са ангажирани доказателства за наличието на неприключило производство по оспорването на РА. Предвид посоченото и при липсата на формиран спор между страните относно това обстоятелство, е установено, че РА с №211301785 от 30.07.2013г. е влязъл в сила на 23.08.2013г. (на 28.08.2013г., според приетото за установено в оспореното Решение №317 от 19.07.2017г.).На 21.03.2017г. в ТД- Пловдив, офис Смолян, на НАП постъпва жалба-искане с Вх.№2852-Д от жалбоподателя Д., адресирано до директора на ТД- Пловдив на НАП, с което заявява искане за отмяна на РА с №211301785 от 30.07.2013г.На 26.05.2017г. в ТД- Пловдив на НАП постъпва искане с Вх.№94-00-3404#5  на Д., адресирано до директора на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” (Д”ОДОП”), гр. Пловдив, при Централното управление (ЦУ) на НАП, за отмяна на РА с №211301785 от 30.07.2013г. или за възобновяване на процедурата за изменение на данъците, определени с влезлия в сила РА, на основание чл.133, ал.2 от ДОПК. Като приложение към процесното искане е представено Решение №2645 от 09.03.2016г. по дело №3166 по описа на Върховния административен съд (ВАС) за 2015г., Първо отделение, с което е оставено в сила Решение №140 от 26.01.2015г.)по административно дело №3698 по описа на Административен съд- Пловдив за 2013г., ХХV-ти състав. С Решение №140 от 26.01.2015г. е отменен РА с №211301784 от 30.07.2013г., дело №3698/2015г., издаден от Пенка Иванова Тодорова- главен инспектор по приходите в ТД- Пловдив, офис Хасково, на НАП, потвърден с Решение №1146 от 01.11.2013г. на директора на Д”ОДОП”- Пловдив, при ЦУ на НАП, с който на П.Т.В., ЕГН **********, в качеството му на член на орган на управление на “Златоград Автотранспорт” АД, ЕИК ***0, е определена отговорност за корпоративен данък по ЗКПО за 2009г. в размер от 19 857,95 лв. и са начислени законни лихви върху посочената сума в размер от 6 815,09 лв.; определена е отговорност за данък по ЗДДС в общ размер от 63 358,45 лв. и са начислени законни лихви върху посочената сума в общ размер от 31 379,98 лв. Процесното искане на Д. постъпва в Д”ОДОП”- Пловдив, при ЦУ на НАП, на 17.10.2017г., видно от поставения Вх.№94-00-9501. С Решение №476 от 16.11.2017г. на директора на Д”ОДОП”- Пловдив, при ЦУ на НАП, искането на Д. е оставено без разглеждане и производството по заявлението му с Вх.№94-00-9501 от 17.10.2017г. по регистъра на Териториална дирекция (ТД), гр. Пловдив, на Националната агенция за приходите (НАП)  .  При така описаната фактическа обстановка, съдът намира производството за проведено при липсата на съществени нарушения на процесуалните правила. Оспореното решение се явява издадено от компетентен за целта орган, предвид разпоредбите на чл.134, ал.2 и 4 от ДОПК, според които норми, искането за възлагане на ревизия за изменение на задължения, установени с влязъл в сили РА се адресира до териториалния директор /на НАП/, който разпорежда или отказва възлагането на ревизия. От своя страна, разпоредбата на чл.8, ал.1, т.1 от ДОПК, установява, че компетентна ТД на НАП относно производствата по този кодекс, освен ако е предвидено друго, е ТД, по постоянния адрес на физическите лица, включително едноличните търговци. В случая, няма доказателства за наличието на предвидено друго, а постоянният адрес на жалбоподателя (гр. Златоград) е в териториалния обхват на ТД- Пловдив на НАП. Също така, по делото са  приети заверени копия на заповеди  (лист 9-10) на изпълнителния директор на НАП и гл. секретар на НАП , доказващи компетентността на издателя на процесното решение. Според чл.133, ал.1 от ДОПК, задължение за данъци или задължителни осигурителни вноски (ЗОВ), определено с влязъл в сила ревизионен акт, който не е бил обжалван по съдебен ред, може да бъде изменено по инициатива на органа по приходите или по молба на ревизираното лице, като в разпоредбите на чл.134, ал.2 от ДОПК изчерпателно са изброени основанията, при наличието на които задължението се изменя. Според чл.134, ал.3 от ДОПК, изменението е допустимо, ако заповедта за възлагане на ревизията е издадена или искането за изменение е подадено в тримесечен срок от узнаване на основанието за изменение и до изтичането на срока по чл.109 /от кодекса/. А според чл.109, ал.1 от ДОПК, не се образува производство за установяване на задължения за данъци по този кодекс, когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация, или от изтичането на годината, в която са постъпили данни, получени от трети лица и организации, в случаите, когато по този закон не е предвидено подаването на декларация. Сроковете, предвидени в нормата на чл.134, ал.3 от ДОПК са преклузивни, тъй като същите са условие за допустимост на производството и с тяхното изтичане се погасява възможността да се образува производство за изменение на задълженията за данъци и осигурителни вноски, уредено в Глава шестнадесета, раздел ІІ на ДОПК. В случая, искането на жалбоподателя е мотивирано основно с обстоятелствата, че с влезли в сила съдебни решения е отменен РА с №2111301784 от 30.07.2013г., издаден по отношение на П.Т.В., ЕГН **********, в качеството му на член на орган на управление на “Златоград Автотранспорт” АД, ЕИК ***; както и с обстоятелството, че с Решение №168 от 27.02.2015г. на директора на Д”ОДОП”- Пловдив, при ЦУ на НАП, е отменен РА с №Р-21-1401423-091-01 от 27.11.2014г., издаден от В.П.А.- началник на сектор при ТД- Пловдив на НАП, възложила ревизията; и Веселина Георгиева Господинова- главен инспектор по приходите в ТД- Пловдив на НАП, ръководител на ревизията, с който на А.Ф.М., ЕГН **********, в качеството и на член на орган на управление на “Златоград Автотранспорт” АД, ЕИК ***, е определена отговорност за корпоративен данък по ЗКПО за 2009г. в размер от 19 857,95 лв. и са начислени законни лихви върху посочената сума в размер от 6 816,81 лв.; определена е отговорност за данък по ЗДДС в общ размер от 63 358,45 лв. и са начислени законни лихви върху посочената сума в общ размер от 20 237,10 лв. Ревизионните производства против жалбоподателя Д., П.Т.В. и А.Ф.М., в качеството им на членове на орган на управление на “Златоград Автотранспорт” АД, ЕИК ***, са възложени за установяване на отговорност по чл.19 от ДОПК, във връзка с влязъл в сила РА с №261102159 от 21.07.2011г., с който на “Златоград Автотранспорт” АД са вменени задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2009г. в размер от 19 857,95 лв. и са начислени законни лихви върху тази сума в размер от 2 679,51 лв.; определени са задължения за данък по ЗДДС в общ размер от 63 358,45 лв. и са начислени законни лихви върху тази сума в общ размер от 18 185,07 лв.С РА с №211301785 от 30.07.2013г. на жалбоподателя е определена отговорност за корпоративен данък по ЗКПО за 2009г. (01.01.2009г. – 31.12.2009г.), както и отговорност за данък по ЗДДС за периода 01.05.2008г. – 31.12.2010г. По делото не са ангажирани доказателства, въз основа на които да се направи несъмнен извод за датите, на които Д. е узнал за Решение №2645 от 09.03.2016г. по дело №3165/2015г. на ВАС, Първо отделение и за Решение №168 от 27.02.2015г. на директора на Д”ОДОП” - Пловдив, при ЦУ на НАП, с които решения са отменени издадените по отношение на П.Т.В. и А.Ф.М. ревизионни актове. Според чл.125, ал.5, във връзка с ал.1 от ЗДДС, справката-декларация за данъчния период месец 12.2010г. е следвало да бъде подадена до 14.01.2011г. Съответно, срокът по чл.109, ал.1 от ДОПК по отношение на отговорността за данък по ЗДДС, вменена на жалбоподателя с процесния РА, започва да тече от 01.01.2012г. и изтича на 31.12.2016г. Според чл.92, ал.2 от ЗКПО, годишната данъчна декларация (ГДД) се подава до 31 март на следващата година (2010г.). съответно, срокът по чл.109, ал.1 от ДОПК по отношение на отговорността за корпоративен данък по ЗКПО за 2009г., вменена на жалбоподателя с процесния РА, започва да тече от 01.01.2011г. и изтича на 31.12.2015г. С Ревизионен акт от 30.07.2013г. издаден на основание чл. 19, ал. 1 от ДОПК на жалбоподателя- С.А.Д. в качеството му на член на орган на управление на „Златоград Автотранспорт“ АД за периода 01.05.2008-31.12.2010г. по ЗДДС и за периода 01.01.2009г.-31-12-2009г. са определени задължения общо в размер на 121411,42 лв. Ревизионният акт не е обжалван по административен и съдебен ред и е влязъл в сила, считано от 28.08.2013 г.С искане за изменение на данъчни задължения, установени с Ревизионен акт № 211301785/30.07.2013г., заведено в ТД на НАП Пловдив с вх. № 94-00-3404/28.06.2017г. жалбоподателят на основание чл. 134 от ДОПК иска изменение па задълженията установени с горепосочения РА, като излага конкретни доводи и прилага доказателства. С Решение № 317/19.07.2017г. директора на ТД на НАП Пловдив оставя искането без разглеждане, тъй като са изтекли сроковете, регламентирани с разпоредбата па чл. 134, ал. 3 от ДОПК. Решението е обжалвано пред Административен съд-Пловдив, конто с  Определение № 1804/19.09.2017г. по ч. адм. дело № 2315/2017г. ,влязло в сила отхвърля жалбата като неоснователна.Настоящето производство е във връзка с подадено ново искане от жалбоподателя, заведено в ТД на НАП Пловдив с вх. № 94-00-9501/17.10.2017г., по което Директора на ТД на НАП Пловдив се произнася с Решение № 476/16.11.2017г. С него искането е оставено без разглеждане като недопустимо, след анализ на всички относимн доказателства тъй като не са налице предпоставките регламентирани с разпоредбата на чл. 134, ал. 3 от ДОПК.С жалбата срещу решението на директора на ТД на НАП Пловдив, жалбопродателя счита същото за незаконосъобразно и иска неговата отмяна.  Жалбата е неоснователна, а решението за правилно .Съгласно чл. 133, ал. 1 от ДОПК, задължение за данъци или задължителни осигурителни вноски, определено с влязъл в сила ревизионен акт, конто не е обжалван по съдебен ред, може да бъде изменено по инициатива на органа по приходите или по молба на ревизираното лице, при наличие на изрично посочени основания с разпоредбата на чл. 133, ал. 2 от ДОПК .Член 134, ал.2 от ДОПК , предвижда че заинтересованото лице може да подаде писмено искане до териториалния директор, към които прилага доказателствата, на които се позовава. Съгласно чл. 134, ал. 3 от ДОПК, искането е допустимо, ако заповедта за възлагане на ревизията е издадена или искането за изменение е подадено в тримесечен срок от узнаването на основанието за изменение и до изтичане срока по чл. 109 от ДОПК.По процесния случай, от доказателствата по делото се установява,че са изтекли преклузивните сроковете  на чл. 134. ал.З от ДОПК, за което подробни доводи са изложени с решението на директора на ТД на НАП Пловдив, които съставът споделя .Жалбоподателят, твърди,че според него  тези срокове не били изтекли, тъй като не се касае за задължения на физическото лице, а за задължения на дружеството в чието управление същото е участвало. Възраженията  на жалбоподателя са  неоснователни, тъй като съгласно чл. 21 ал. I от ДОПК, отговорността по чл. 19 от ДОПК на третите лица се установява с ревизионен акт, а с него според чл. 118, ал. 1 т. 1 от ДОПК се установяват, изменят или прихващат задължения за данъци и осигурителни вноски на задълженото лице. В процесният случай задълженото лице е жалбоподателят-Д. и установените с процесния Ревизионен акт/РА по реда на чл. 19 от ДОПК публични задължения са негови. В тази връзка неотносими а и неоснователни са твърденията на жалбоподателя за образувано и водено наказателно производство/срещу кого и на какво основание, не става  ясно/, за което жалбоподателя не сочи и не представя доказателства както с искането за изменение, така и в настоящето производство, което наказателно производство да е основание за спиране на сроковете по чл. 109 от ДОПК спрямо е жалбоподателя Д..Неоснователни са и доводите на жалбоподателя , че едва с настоящето искане жалбоподателя бил узнал за отмяната на издадените по реда на чл. 19 от ДОПК на лицата А. М. и П. В. ревизионни актове, свидетелство за което са доказателствата по изпълнителното дело според ответника. Независимо от горното,предвид разпоредбите па чл. 134, ал. 2 т. 1,4 и т.5 от ДОПК, съставът приема , че същите не са налице. Съгласно тях, задължението се изменя когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за установяване на задълженията, конто не са могли да бъдат известни на лицето/в случая жалбоподателя/, съответно на органа издал ревизионният акт; когато установяването на задължението е основано на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен и когато за същите задължения, за същият период и по отношение на същото лице е издаден друг влязъл в сила ревизионен акт, който му противоречи.Предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото, основанията регламентирани с чл. 133, ал. 2, т. 4 и 5 от ДОПК не са налице. Липсват доказателства, а и жалбоподателя не твърди ,че задължението му е определено на основание на акт, който впоследствие да е бил отменен, както и че е налице друг издаден му акт, за същият период, който да му противоречи.  Не е изпълнена и хипотезата на чл. 133, ал. 2 т. 1 от ДОПК, а именно наличието на нови обстоятелства или нови писмени доказателства, обективирани според жалбоподателя с приложените към искането решения на съда и административния орган за отмяна на издадените ревизионни актове на лицата П. В. и А.М. Това е така, тъй като в проведените спрямо същите ревизионни производства са събрани конкретни доказателства касаещи самите задължени лица, както и такива относнми за конкретните производства. Съответно постановените от Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Пловдив и от Административен съд- Пловдив и ВАС решения са на база насъбраните в конкретните административни и съдебни производства доказателства, а пределите им относно страни и основания се определят от самите решения. Наред с изложеното, разпоредбата на чл. 133, ал. 2 т. 1 от ДОПК регламентира нови факти и обстоятелства, както и писмени доказателства, които са от съществено значение за установяване на задълженията на лицето, които не са могли да бъдат известни на лицето, съответно органа, издал ревизионният акт до издаване на процеснпя ревизионнен акт. От доказателствата по делото, в случая решенията с които се отменят ревизионните актове на лицата А. М. и П. В. са издадени след ревизионният акт на жалбоподателя ,т.е. същите не са съществували към датата на издаване на РА на жалбоподателя. Според Решение № 3736/19.03.2013г. по адм. дело № 10445/2012г. на ВАС под „нови обстоятелства“ следва да се разбират факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти, които са нови“ - т.е. да не са били включени във фактическия материал на ревизионното производство, но те не трябва да са новосъздадени, т.е. да са възникнали след издаване на ревизионния акт.На основание на гореизложеното и на събраните доказателства,  следва жалбата  против Решение № 476/16.11.2017г. на Директора на ТД на НАП Пловдив като неоснователна да бъде отхвърлена.Процесното решение е издадено от компетен орган,в придвидената от закона форма в съответствие с мат.закон ,при спазване на процесуалните правила.Следователно, искането на жалбоподателя се явява направено след изтичане на преклузивните срокове за целта. Респективно, искането на жалбоподателя е недопустимо и като  е оставено без разглеждане по посочената причина искането за отмяна на влезлия в сила процесен РА или за възобновяване на процедурата за изменение на данъците, определени с влезлия в сила РА, ответникът е постановил процесното решение   при правилно прилагане на закона.Поради изложените съображения, настоящият състав намира жалбата за неоснователна. С оглед очерталия се изход на делото, направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ответната администрация се явява основателно и такова следва да бъде присъдено в минимален размер, определен по реда на чл.8, ал.3 от Наредба №1/09.07.2004г., по представения списък  на разноски в размер на  500/петстотин/лева.         Мотивиран  от горното и на основание чл.134, ал.5 от ДОПК, Съдът,

О П Р Е Д Е Л И:

Отхвърля жалбата на С.А.Д. ЕГН**********,***, против  Решение №476 от 16.11.2017г. на изпълняващия правомощията за директор на Териториална дирекция (ТД), гр. Пловдив, на Националната агенция за приходите (НАП), с което е оставено без разглеждане искане на С.А.Д. ЕГН********** с вх.№94-00-9501/17.10.2017г. по регистъра на Териториална дирекция (ТД), гр. Пловдив, на Националната агенция за приходите (НАП).                          Осъжда С.А.Д. ЕГН**********,***  да заплати на Териториална дирекция (ТД), гр. Пловдив, на Националната агенция за приходите (НАП) разноски в размер на  500/петстотин/лева.Определението не подлежи на обжалване.

                                                                                                                 Съдия;