РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

 

               1111.jpg

 

 

 

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

№ 2508

 

 

гр. Пловдив, 13.12. 2017 год.

 

 

    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХІІ състав, в закрито заседание на тринадесети декември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА

 

разгледа докладваното от Председателя частно адм. дело №  3560 по описа за 2017 год. и взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 60, ал. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.188 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

            Образувано е по жалба, предявена от “П.Б.”ООД, ЕИК ***,с адрес за кореспонденция и по чл.8 от ДОПК ***,, представлявано от управителя Ц.Т.Й., против Разпореждане, с което е допуснато предварително изпълнение на принудителна административна мярка (запечатване на обект и забрана за достъп до същия), обективирана в Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № ЗО -0330098/28.11.2017г., издадена от Х.Г.Х.– Директор на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП - гр. Пловдив.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на оспореното разпореждане за допускане на предварително изпълнение, поради липсата на конкретни фактически основания, обусловили необходимостта от предварително изпълнение на акта, като се иска неговата отмяна от Съда. Иска се и спиране на допуснатото предварително изпълнение до окончателното решаване на спора по същество по настоящата жалба на основание чл. 60, ал. 5 от АПК, като в този контекст се обосновава извода, че при предварителното изпълнение на акта за дружеството - жалбоподател ще настъпят трудно поправими вреди.

Ответникът - Директор на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП - гр. Пловдив чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт Т.Т.-Л. счита жалбата за неоснователна и като такава моли да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прилага списък на разноските.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното :

Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

С посочената заповед е разпоредено запечатване на търговски обект –-  бензиностанция, находяща се в **********, стопанисвана от „П. Б.“ ООД и забрана достъп до него за срок от 7 (седем) дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ и чл. 186, ал. 3 от ЗДДС. На основание чл. 188 от ЗДДС във връзка с чл. 60 от АПК е допуснато предварително изпълнение на административния акт.

За разрешаването на настоящия административноправен спор е необходимо да бъде съобразено, че според чл. 188 от ЗДДС, заповедта по чл. 186, ал. 1 от същия закон, с която се налага ПАМ подлежи на предварително изпълнение при условията на АПК, т.е. при наличие на предпоставките, регламентирани в чл. 60 от АПК. Следователно, за да пристъпи към допускане на предварително изпълнение на издадената заповед за налагане на ПАМ, административният орган следва да съобрази наличието на някои или на всички предпоставки, визирани в тази разпоредба и да мотивира разпореждането, с което допуска предварително изпълнение, като докаже, че то се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по искане на някоя от страните - в защита на особено важен неин интерес.

В настоящия случай, за да обоснове необходимостта от издаване на оспореното разпореждане, ответният административен орган е посочил в мотивите си три групи основания:

1. Защита на особено важни държавни интереси - тази предпоставка е мотивирана със спазването на фискалната дисциплина и реда за отчитане на фискалните устройства. Посочено е, че неспазването на задължението за издаване на касова бележка от страна на субекта, води до негативни последици за фиска, тъй като в конкретния случай не позволява своевременно да се проследи количеството продадено гориво. Препятства се контролната дейност и възможността да се установи къде се намира и действително ли е продадено. Течните горива представляват стока, към която има висок търговски интерес. Вмененото задължение за издаване на касова бележка едновременно с получаването на плащането цели именно предотвратяване на неотчитането на продажби. В този смисъл чрез издаването на касова бележка при извършването на плащането се създава сигурност за изразходването на закупените количества горива и се гарантира кога и къде те са реализирани. От значение за преценката за причиняваните вреди на фиска и тяхната трудна поправимост, които обосновават допускането на предварително изпълнение на ПАМ наред с изложеното,  се явява и фактът, че освен извършената в 17 : 43 часа контролна покупка на стойност 20,01 лв., платени в брой от И.Р.Н., за която не е издаден фискален бон при извършване на плащането,  в проверявания обект по данни от скрито наблюдение на обекта документирано с ПИП сер. АА № 0330098/23.11.2017 г., са реализирани и продажби на течни горива както следва:

- за времето - от 14:30 до 15:00 часа при установени 5 зареждания на автомобили, по данни от КЛЕН са издадени 3 фискални бона;

-за времето - от 15:12 до 16:00 часа при установени 3 зареждания на автомобили, по данни от КЛЕН са издадени 2 фискални бона;

-за времето - от 17:02 до 17:32 часа при установени 6 зареждания на автомобили, по данни от КЛЕН са издадени 4 фискални бона.

От изложеното е видно, че създадената организации в този обект няма за цел и не води до изпълнение на установените правни регламенти. Необходимостта от предварително изпълнение тук е предопределена с оглед начина и вида на организиране на отчетността, които са довели до извършеното деяние - едно продължавано нарушение и индиректно от степента на неговата обществена опасност. Въпреки, че е запознат с изискванията за този вид дейност, търговецът е извършил административно нарушение, с което засяга основния ред в търговски оборот и следва да бъдат предприети мерки за защита на фиска, като се предотврати веднага възможността за неотчитане на приходите от негова страна,  както и други нарушения на действащото законодателство. Също така и да се коригира неговото поведение към спазване цялостната фискална политика, свързана с подаването на данни към НАП.

2. Опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта - мотив за наличието на тази предпоставка е обоснованото, в резултат на антифискалното поведение на лицето предположение, че е възможно да възникне хипотеза на промяна на правната форма на стопанисващия обекта. Изложени са и съображения, че по този начин ПАМ не би могла да се приложи и изпълнението й би било сериозно затруднено, съответно преследваната цел за превъзпитаване поведението на данъчния субект към спазване на фискалната политика не би могла да се реализира.

3. От закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда за бюджета, а именно, съществено отклонение от данъчното облагане по отношение на конкретния субект, съответно това нарушение препятства нормалната контролна дейност на приходната администрация и не позволява да се осъществи проследяване на търговския оборот в цялост.

Изложени са съображения, че именно с цел да се промени установената организация в дейността на търговеца, с оглед защита на държавния интерес от установяване събирането на данъци и предотвратяване на неблагоприятните последици за фиска, предвид и характера на извършваната дейност - търговия на дребно с течни горива, както и опасността да се допусне ново административно нарушение, е обоснован държавния интерес от незабавното преустановяване на незаконосъобразните практики в дейността на проверяваното лице.

Така изложените мотиви очевидно съдържат конкретно установени факти, последица от проявлението на които е състояние, при което, ако не бъде допуснато предварително изпълнение на процесната заповед ще настъпят всички или част от цитираните в чл. 60, ал. 1 неблагоприятни последици (а именно ще се засегнат особено важни държавни интереси, ще бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта и/или от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда за бюджета).

Налице е конкретно посочване на визираните в разпоредбата на чл. 60 от АПК предпоставки за допускане на предварително изпълнение на административния акт, като административния орган е изпълнил задължението си да мотивира наличието на тези предпоставки, като е изложил конкретни фактически основания, обосновани с представените по преписката доказателства, така че да е възможно съдът да прецени дали е налице пряка и непосредствена заплаха за държавния интерес, дали е налице опасност да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта, както и съществува ли реална възможност от закъснението на изпълнението да последва значителна или трудно поправима вреда за бюджета.

Безспорен и несъмнен е извода на административният орган, че ако не бъде допуснато предварителното изпълнение на наложената ПАМ, то не би се стигнало до адекватна и необходима защита на особено значими държавни и обществени интереси - непосредствената опасност да се стигне до отклонение от данъчно облагане, което пряко влияе на постигането на други обществено значими цели, свързани с охраняваните обществени отношения. Все в тази насока следва да се добави, че в настоящият случай не е налице общо посочване на визираните в разпоредбата на чл. 60 ал.1 от АПК предпоставки за допускане на предварително изпълнение на административния акт. Напротив, при неговото издаване са спазени изискванията за мотивиране на административните актове и на принципа на истинност, визиран в разпоредбата на чл.7, ал.1-3 от АПК. Административният акт се основава на действителните факти от значение за случай, като е извършена преценка на всички основания, които са били от значение за допуснатото предварително изпълнение на наложената ПАМ, чиято истинност е установена по реда и със средствата, предвидена в АПК. Административният орган в тази връзка е мотивирал наличието на всички онези предпоставки, обосновани с конкретни фактически основания, които дават наличната пряка и непосредствена причинно – следствена връзка между констатираното административно нарушение и посочените реални опасности за държавния и обществен интерес, наличие на опасност да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта, както и съществуващата реална възможност от закъснението на изпълнението да последва значителна или трудно поправима вреда за бюджета.

Очевидно в случая е налице едно трайно установено поведение на лицето, насочено към неспазване на данъчно-осигурителното законодателство. В случая действително са създадени предпоставки за безконтролна търговия с горива, което от една страна уврежда особено важни държавни интереси, а от друга би могло да засегне в значителна степен държавния бюджет.

Казано с други думи, вън от всякакво всякакво съмнение е, че в случая констатираното нарушение води до ощетяване на бюджета и следователно е от значим интерес както за държавата, така и за обществото. Следователно с процесното предварително изпълнение се осъществява защита интереса на фиска, свързан със заплащането на данъци върху действително реализираните приходи от продажби. Разпореждането е съобразено и с характера и целта на наложената ПАМ, а именно: преустановителен и превантивен характер с цел предотвратяване укриването на приходи и отклонение от данъчно облагане. Именно с оглед на това и отлагането на ПАМ във времето би попречило за постигането на посочените цели. Охраняването на държавния бюджет безспорно обосновава наличието на хипотеза на защита на особено важен държавен интерес, изразяваща се в гарантиране и осигуряване на постъпленията в него чрез спазване на фискалната дисциплина. Обстоятелството, че търговецът не регистрира и отчита извършените продажби посредством регистрираното в НАП фискално устройство /ЕСФП/, препятства възможността за проследяване на реализираните обороти и влияе върху размера на публичните му задължения, което от своя страна води до ощетяване на фиска. Превенцията срещу този нежелан резултат за фиска, а от там и за държавата и обществото като цяло, е именно разпореждането за предварителното изпълнение на ПАМ. Предвид гореизложеното, при издаване на разпореждането си за предварително изпълнение на заповедта за налагане на ПАМ, административният орган е изложил достатъчно конкретни мотиви по чл.60, ал.1 от АПК.

Освен това е необходимо да се отбележи още, че вредата от наруше­ния на чл.118 ЗДДС и чл.3 от Наредба № -18/13.12.2006г. е в размера на укритите приходи, дължимият данък върху добавената стойност, който не се внася върху стойността на неотчетените продажби и дължимият корпора­тивен данък, който не се внася върху неотчетените приходи от продажбите. Та­зи вреда настъпва с неотчи­тане на продажбите от надлежно монтирано, въведено в експлоатация и регистрирано в НАП фискално устройство и е трудно поправима с ревизионно производство по чл.122 и сл. от ДОПК. Изрично в чл.60 ал.1 от АПК е предвидено, че предва­рително изпълнение се допуска, за да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, както и ако от закъснялото изпълнение може да последва значителна или трудно поправима вреда. Установяването на укри­ти приходи от продажби, до което ще се стигне, когато липсва надлежно регистриране и отчитане на извършените продажби посредством регистрираното в НАП фискално устройство /ЕСФП/, попада в хипотезата „трудно поп­равима вреда” от чл.60 ал.1, предл.4 от АПК.

Така и в този смисъл е и Определение № 8037 от 22.06.2017г. на Върховен административен съд, Първо отделение, постановено по адм.дело № 3336/2017г.  и други.

В изложения контекст очевидно следва да се преценява необходимостта и основателността на предприетото предварително изпълнение на оспорения административен акт. 

Обратно в случая, изложените съображения в жалбата, които се субсумират в извода, че предварителното изпълнение на акта, би накърнило съществено имуществените интереси на дружеството – жалбоподател не са фактически и правно обосновани.

Конкретното посочване на факти и обстоятелства, които да налагат допускане на предварително изпълнение на оспорения административен акт, основано на съответните писмени документи, съотнесено с посочените обстоятелства, на които жалбоподателят е основал искането си за отмяна на разпореждането по чл.188 от ЗДДС във вр с чл. 60, ал.1 от АПК, налагат крайния извод, че въпросното разпореждане е законосъобразно, поради което същото ще следва да бъде потвърдено.

Според чл. 60, ал. 5 от АПК, жалбата срещу разпореждането за допускане на предварително изпълнение не спира изпълнението, но съдът може да го спре до окончателното й решаване. Именно в този смисъл, а именно, като направено искане за спиране на допуснатото със заповедта предварително изпълнение,  до окончателното решаване на спора по същество по настоящата жалба, следва да се разглежда и искането в жалбата, наред с отмяна на разпореждането за допускане на предварително изпълнение,  да се „реши спора(по предварителното изпълнение) по същество“.

По отношение на направеното искане за спиране на предварителното изпълнение, съдът намира, че неговото удовлетворяване предполага наличие на особено важен за дружеството интерес, който, пре­ценен и съпоставен с основанията за допуснатото предварително изпълне­ние, да обоснове необходимост от по-ефективна защита.

В тежест на адресата на принудителната мярка е да заяви и докаже наличието на особено важен за него интерес, който да налага спиране на изпълнението на заповедта. Това в случая не е сторено, поради което и съдът намира искането за недоказано, поради което и неоснователно.

Основен принцип в административния процес е принципът за съразмерност. Разпоредбата на чл.6, ал.2 от АПК въвежда забрана с административния акт и неговото изпълнение да се засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която се издава актът. В случая имущественият интерес на жалбоподателя, в какъвто смисъл са доводите в жалбата, не може да се противопостави по значимост на интереса на фиска. Жалбоподателят не е посочил интереси и права, които да са засегнати повече от необходимото за целта, за която се издава актът. По тези съображения съдът приема, че предварителното изпълнение не нарушава принципа за съразмерност на мярката (обоснована с разпоредбата на чл.6, ал.1 от АПК), със засегнатия интерес. Предвид горното следва да се приеме, че не са налице основания за исканото спиране на допуснатото предварително изпълнение до приключване на съдебното производство с влязъл в сила съдебен акт.

При този изход на делото основателно се явява искането на ответника за присъждане на разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Предвид липсата на изрична уредба в АПК (тъй като настоящето производство е по реда на този кодекс, а не на ДОПК), същото е дължимо на основание субсидиарното приложение на чл. 78, ал. 8 от ГПК и следва да бъде определено по реда на чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ. Според последната разпоредба, по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лв. Съгласно чл. 78, ал.8 от ГПК конкретния размер по всеки спор се определя от съда. В случая представителството осъществено от юрисконсулт се изчерпва със становище по съществото на спора, както и казусът не се отличава с фактическа и правна сложност. За това съдът счита, че присъждането на по-голямо юрисконсултско възнаграждение от минимално предвиденото в чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ не би било обосновано. Така, съобразно фактическата и правната сложност на делото съдът счита, че на ответника се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева на основание чл. 144 от АПК вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Съдът констатира, че при образуване на делото не е внесена държавна такса, а такава е дължима, съгласно чл.12, ал.3 от АПК, в размер на 50(петдесет)  лева, съгласно т.2, буква “б” от Тарифа № 1 към ЗДТ по сметка на Административен съд -  гр. Пловдив и следва да бъде събрана, заради което жалбоподателят следва да бъде осъден да я заплати с това определение.

Мотивиран от горното, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХІІ състав

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

 

            ОТХВЪРЛЯ жалбата на  “П.Б.”ООД, ЕИК ***,с адрес за кореспонденция и по чл.8 от ДОПК ***, представлявано от управителя Ц.Т.Й., против Разпореждане, с което е допуснато предварително изпълнение на принудителна административна мярка (запечатване на обект и забрана за достъп до същия), обективирана в Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № ЗО - 0330098/28.11.2017г., издадена от Х.Г.Х.– Директор на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП - гр. Пловдив.      

          ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „П. Б.“ ООД, ЕИК ***,с адрес за кореспонденция и по чл.8 от ДОПК ***, представлявано от управителя Ц.Т.Й. за спиране на допуснатото със Заповед за налагане на принудителна административна мярка(ПАМ) № ЗО - 0330098/28.11.2017г., издадена от Х.Г.Х.– Директор на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП - гр. Пловдив предварително изпълнение до приключване на съдебното производство с влязъл в сила съдебен акт.

           ОСЪЖДА „П. Б.“ ООД, ЕИК ***,с адрес за кореспонденция и по чл.8 от ДОПК ***, представлявано от управителя Ц.Т.Й., да заплати в полза на ТД на НАП - гр. Пловдив сумата от 100 (сто) лева разноски по делото, съставляващи възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.

ОСЪЖДА „П. Б.“ ООД, ЕИК ***,с адрес за кореспонденция и по чл.8 от ДОПК ***, представлявано от управителя Ц.Т.Й., да заплати в полза на Административен съд - гр.Пловдив държавна такса в размер на 50 (петдесет) лева за образуване на делото.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в седемдневен срок от съобщаването му на страните с частна жалба пред Върховния административен съд на Република България по реда на Глава тринадесета от АПК.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: